АП/БТА

Главният военен съветник на Европейския съюз, генерал Шон Кланси, заяви, че европейските инструктори трябва да бъдат включени в следвоенната подкрепа за украинските сили, докато ЕС изгражда по-самостоятелна отбрана до 2030 г.

Европейският съюз трябва да изпрати военни инструктори в Украйна след края на войната, за да укрепи украинските сили като част от западните гаранции за сигурност, заяви в интервю за Ройтерс генерал Шон Кланси, председател на Военния комитет на ЕС.

Според него Съединените щати ще останат ключов фактор за европейската сигурност, дори когато ЕС се готви да постигне по-голяма самостоятелност в отбраната до 2030 г.

Кланси подчерта, че НАТО ще продължи да осигурява „твърдата сила“ за защита на Европа, но в същото време трансатлантическите отношения ще се пребалансират, като европейските държави поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

„Европа трябва да бъде подготвена да действа сама, когато това се наложи“, каза Кланси, който е ирландец и оглавява Военния комитет от 2023 г.

От инвазията до стратегическа автономия

Усилията на ЕС в областта на отбраната са продиктувани както от руската инвазия в Украйна през 2022 г., така и от призивите на американския президент Доналд Тръмп европейците да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Докато войната продължава без ясни признаци за край, западните държави разработват следвоенни планове за подпомагане на украинските сили и за възпиране на Русия да предприеме нови нападения срещу съседите си.

Кланси заяви, че би било „оптимално“ част от Военната мисия на ЕС за подкрепа на Украйна (EUMAM Ukraine) да бъде преместена на територията на страната след приключването на войната. Мисията, стартирала през 2022 г., вече е обучила над 80 000 украински военнослужещи извън Украйна.

„Европа може да осигури високо ниво на обучение. Дали част от него ще се извърши в Украйна? Мисля, че това е оптимално“, каза Кланси.

Следвоенна подкрепа и сигурност

Генералът отбеляза, че силна украинска армия би служила като гаранция не само за сигурността на Украйна, но и за стабилността на цяла Европа.

Високопоставени дипломати от ЕС, сред които и върховният представител Кая Калас, потвърдиха, че има широка подкрепа сред държавите членки за идеята военните инструктори да бъдат разположени на украинска територия. Въпреки това окончателно решение все още не е взето – то ще зависи от условията на бъдещото примирие или мирно споразумение и ще изисква одобрението на всички 27 страни членки.

Кланси подчерта, че размерът и мащабът на евентуалното присъствие на ЕС в Украйна ще зависят както от искането на Киев, така и от вида обучение, което украинската армия ще счита за приоритетно.

Европа подготвя своя отбранителна пътна карта

Като председател на Военния комитет, генерал Кланси представлява военните ръководители на страните членки в дискусиите по общата политика за отбрана и сигурност. Той участва и в разработването на „Пътната карта за отбранителна готовност“ на Европейската комисия – стратегически документ, чиято цел е да подготви Европа да възпира убедително противниците си и да реагира на всяка агресия до 2030 г.

Въпреки стремежа към по-голяма независимост, Кланси изтъкна, че сътрудничеството със Съединените щати остава фундаментално.

„Ще продължим да използваме американски оръжейни системи, включително ракетите Patriot и изтребителите F-35. Цялото това високотехнологично оборудване ще остане в експлоатация още десетилетия напред“, посочи генералът.

Той добави, че ЕС ще продължи да разширява собствената си отбранителна индустрия, но ще поддържа тясно взаимодействие със САЩ и НАТО в рамките на общите усилия за сигурността на континента.

Още по темата

Руско пристанище в Черно море, ударено от Украйна, спря износа на гориво

Контролираната от Роснефт рафинерия е спряла преработката на суров петрол в понеделник поради щети по пристанището

Още

Зеленски: Ветото на Орбан срещу Украйна е подкрепа за Русия

„Не мисля, че трябва да предлагам нещо на Виктор Орбан“, каза още той. „Мисля, че Виктор Орбан трябва да предложи нещо на Украйна, която защитава цяла Европа от Русия.“

Още

Българите не одобряват предоставянето на ракети "Томахоук" на Украйна от САЩ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че всъщност не обмисля да предостави на Украйна ракети с голям обсег "Томахок"

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.