Свят

ЕС се приближава към използването на руски активи за възстановяването на Украйна

29 август 2025, 09:20
Кирил Илиев

AP/БТА

В събота външните министри ще обсъдят планове за прехвърляне на средствата в по-рискови инвестиции

Европейската комисия разработва схема за прехвърляне на почти 200 милиарда евро от замразени руски активи за възстановяване на Украйна след края на войната.

Брюксел проучва желанието на националните столици да прехвърлят активите в по-рискови инвестиции, които биха могли да генерират повече печалби за Украйна и да увеличат натиска върху Русия, която отказва да прекрати военните действия, съобщиха няколко служители на POLITICO.

Поддръжниците на схемата я разглеждат като стъпка към потенциално конфискуване на активите и предаването им на Украйна като наказание за отказа на Русия да плати следвоенни компенсации.

„Продължаваме работата по замразените руски активи, за да допринесем за отбраната и възстановяването на Украйна“, заяви в четвъртък председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в най-категоричното си изявление по темата досега.

Важно е да се отбележи, че този вариант не включва незабавно конфискуване на активите, което мнозинството от страните от ЕС отхвърлят поради финансови и правни съображения.

Преговорите ще достигнат своя връх в събота, когато 27-те външни министри на ЕС ще обсъдят тази опция за първи път по време на неформална среща в Копенхаген, Дания.

По време на дискусията министрите трябва да разгледат „допълнителни опции за използване на приходите от замразените руски суверенни активи“, според подготвителна бележка, с която POLITICO се запозна.

Тъй като Украйна се сблъсква с бюджетен дефицит от около 8 милиарда евро през 2026 г., страните от ЕС търсят нови идеи за продължаване на финансирането на опустошената от войната страна в условията на ограничени вътрешни бюджети и липса на възможност за емитиране на дълг в целия ЕС.

Въпреки икономическото си затруднение, Европа е подложена на нарастващ натиск да предприеме по-активни действия предвид оттеглянето на САЩ от Украйна и неуспешните опити на президента Доналд Тръмп да постигне мирно споразумение.

„Чуваме, че е по-трудно да се съберат средства [от националните финанси или бюджета на ЕС]“, заяви Керли Вески, заместник-министър по правните и консулските въпроси в естонското външно министерство. „[Но] ние разполагаме с тези активи и логичният въпрос е как можем и защо не използваме тези активи.“

Лагерът за конфискация
Балтийските страни, граничещи с Русия, и няколко други отдавна натискат ЕС да конфискува активите изцяло.

В рамките на Комисията латвийският комисар по икономиката Валдис Домбровскис и естонският министър на външните работи Кая Калас прокарват тази идея.

Но тази опция продължава да среща съпротива от страна на западноевропейските страни, включително Германия, Италия и Белгия. Последната е особено изложена на правни и финансови рискове, тъй като е домакин на Euroclear, финансовата институция, която държи по-голямата част от руските активи.

Като компромис, страните от Г-7 през 2024 г. се съгласиха да насочат общо 45 милиарда евро от печалбите, генерирани от инвестирането на активите, към Украйна, като оставиха основните активи недокоснати.

Въпреки това, делът на ЕС от заема в размер на 18 милиарда евро ще бъде изплатен изцяло до края на годината, което предизвика призиви за генериране на допълнителни приходи в кратък срок.

Като временно решение, адвокатите на Комисията разглеждат възможността за прехвърляне на активите в „специално предназначено средство“, подкрепено от редица страни от ЕС и потенциално от чужди държави.

Длъжностните лица сравниха обсъждания нов фонд с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) – фонд за спасяване на страни, който се подкрепя само от членовете на еврозоната и е създаден извън договорите на ЕС.

Потенциалният фонд за Украйна ще бъде отворен и за страните от Г-7, включително Обединеното кралство и Канада, които са в подкрепа на конфискацията на активите, заяви служител на ЕС, въпреки че подробностите все още се обсъждат.

Като цяло, тази нова структура ще даде на ЕС по-голям контрол върху предаването на активите на Украйна, когато дойде подходящият момент.

Съгласно настоящите правила, една страна може ефективно да върне активите на Москва, като наложи вето върху подновяването на санкциите, което се гласува на всеки шест месеца. Проруското и протрампово правителство на Унгария се счита за най-вероятното да предприеме този курс.

Прехвърлянето на средствата към нов орган, който потенциално няма изисквания за единодушие, би предотвратило заплахата от Унгария.

Купувай евтино, продавай скъпо
Прехвърлянето на активите в нов фонд би им позволило да бъдат инвестирани в по-рискови инвестиции, способни да генерират по-висока възвръщаемост за Украйна.

Това би било промяна в сравнение с настоящите правила, които задължават Euroclear да инвестира активите в белгийската централна банка, която предлага най-ниската възвръщаемост без риск.

Скептиците, сред които и изпълнителният директор на Euroclear Валери Урбен, обаче се опасяват, че данъкоплатците в ЕС ще трябва да поемат тежестта на евентуалните загуби в резултат на по-рисковите операции.

За да се разпредели правната и финансовата тежест, Белгия иска другите страни от ЕС да поемат отговорност за активите съгласно предложения от Комисията план.

„Белгия не е сама в това. Трябва да подкрепим и да участваме в намаляването на този риск“, заяви Вески.

„Не става въпрос да оставим Белгия да се справя с това, докато ние гледаме отстрани.“

Белгийското правителство наскоро се заинтересува от плана на Комисията, заявиха представител на ЕС и висш дипломат, който не е от Белгия, а страни, които са по-далеч от Русия, като Испания, също подкрепят идеята.

Последвайте Таралеж в google news бутон