АП/БТА

Европейската комисия настоява санкционният натиск да се засили, докато Москва не покаже готовност за реални мирни преговори

Лидерите на европейските държави, подкрепящи Украйна в рамките на т.нар. коалиция на желаещите, подчертали във вторник необходимостта от продължаващ натиск върху Русия чрез санкции по време на видеоконферентен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Reuters.

„Тъй като натискът остава единственият език, който Русия разбира, ще продължим да го засилваме, докато не се появи реална готовност да се тръгне по достоверен път към мир“, написала тя в публикация в платформата X.

Фон дер Лайен посочи, че коалицията остава твърдо решена да подпомага Украйна, като ключова тема в обсъжданията бил финансовият механизъм за подкрепа на Киев, включително използването на замразени руски държавни активи.

Тя допълни, че докато Европа и партньорите ѝ работят за „справедлив и устойчив мир“, Русия е продължила да ескалира действията си. По думите ѝ ракетни и дронови атаки през нощта срещу Киев са нарушили и въздушното пространство на Молдова и Румъния.

„Интересите на Украйна са наши интереси“, заяви още председателят на Европейската комисия.

Още по темата

САЩ и Украйна постигнаха договорка за условията на мир с Русия

Американски източници твърдят, че Киев е приел параметрите на предложението, докато Вашингтон води паралелни разговори с Москва в опит да рестартира мирния процес.

Още

САЩ и Русия водят тайни разговори за Украйна в Абу Даби, твърдят западни медии

Паралелно с нови ракетни удари, Вашингтон и Москва търсят път към примирие

Още

Шефът на „Роснефт“: Санкциите срещу Русия и Китай ще тласнат Запада към икономическа криза

Игор Сечин твърди, че западните потребители вече плащат висока цена за енергията и че лишаването от руски ресурси и китайски технологии застрашава икономическата стабилност на Европа и САЩ.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.