Ирак избира нов парламент сред корупционни обвинения и напрежение между САЩ и Иран
Вотът на 11 ноември е ключов тест за премиера Судани и за политическата система, която младите иракчани смятат за дълбоко корумпирана
AP/БТА
„Тези избори няма да зависят от популярността. Ще зависят от харченето на пари“, каза бившият премиер Хайдер ал-Абади по време на телевизионно интервю миналия месец
Иракчаните гласуваха на парламентарни избори днес, на които премиерът Мохамед Шиа ал-Судани се бореше за втори мандат, но много разочаровани млади избиратели видяха в това средство, с което утвърдените партии да си разделят петролното богатство на Ирак, пише Ройтерс.
Избирателната активност на шестите парламентарни избори в Ирак след водената от САЩ инвазия през 2003 г. достигна малко над 23% към обяд, съобщи държавната избирателна комисия, а сесията приключи в 18:00 ч. (15:00 GMT).
Предварителните резултати трябваше да бъдат обявени през следващите 48 часа, като окончателният резултат се очаква следващата седмица, съобщиха служители на комисията.
Прогнозираше се, че блокът на Судани ще спечели най-много места, но няма да получи мнозинство, което потенциално означава месеци следизборни преговори между шиитски и сунитски мюсюлмански, както и кюрдски партии, за да се разделят правителствените постове и да се избере министър-председател.
„Тези избори (отново) потвърждават принципа на мирното предаване на властта при новата политическа система на Ирак“, каза Судани, пристигайки в избирателна секция в Багдад, бутайки майка си в инвалидна количка, докато гласува.
Изборите в Ирак все по-често се характеризират с ниска избирателна активност. Много избиратели са загубили вяра в система, която не успя да прекъсне модела на завладяване на държавата от мощни партии с въоръжени лоялисти, докато обикновените иракчани се оплакват от ендемична корупция, лоши услуги и безработица.
Анализатори и социолози прогнозират, че избирателната активност ще падне под рекордно ниските 41%, регистрирани през 2021 г., отчасти поради общото недоволство и бойкота на популисткия шиитски духовник Моктада ал-Садр, който брои стотици хиляди избиратели сред основната си база за подкрепа.
В тазгодишния вот участваха множество млади кандидати, надяващи се да пробият в политиката, но шансовете им срещу стари мрежи за покровителство бяха несигурни.
„Тези избори няма да зависят от популярността. Ще зависят от харченето на пари“, каза бившият премиер Хайдер ал-Абади по време на телевизионно интервю миналия месец.
„Няма да гласувам за корумпирани политици или лидери на милиции, защото не искам да бъда съучастник в техните престъпления през следващите четири години“, каза Салих Абдул Хасан, 64-годишен адвокат от южния петролен град Басра.
Анализаторите предупреждават, че ниската избирателна активност може допълнително да подкопае доверието в система, която според критиците е от полза за малцина, докато пренебрегва мнозинството.
„За 21-те милиона регистрирани избиратели в Ирак, бюлетината във вторник може да не направи нищо повече от това да подкрепи познат политически ред“, каза политическият анализатор от Багдад Ахмед Юнис.
„Не се очаква резултатите да доведат до драматични промени в политическата карта на Ирак.“
Въпреки това вотът идва в чувствителен момент за страната.
Следващото правителство ще трябва да се ориентира в деликатния баланс между влиянието на САЩ и Иран и да управлява десетки въоръжени групировки, които са по-близо до Иран и отговарят повече пред собствените си лидери, отколкото пред държавата, като същевременно е изправено пред нарастващ натиск от Вашингтон да разпусне тези милиции.
Ирак досега е избягвал най-лошото от регионалните катаклизми, причинени от войната в Газа, но ще се изправи пред гнева на САЩ и Израел, ако не успее да сдържи бойци, свързани с Иран.
Избраните политици ще се изправят и пред вътрешен натиск да постигнат осезаеми подобрения в ежедневието и да предотвратят ескалацията на общественото недоволство от корупцията в безредици, както се случи по време на масовите демонстрации през 2019 и 2020 г.
Ирак започна да гласува за своите политически лидери през 2005 г., след американската инвазия през 2003 г., която свали автократа Саддам Хюсеин.
Предсрочните избори бяха помрачени от сектантско насилие и бойкотирани от сунитските мюсюлмани, тъй като отстраняването на Саддам позволи политическото господство на мнозинството шиити, които той потискаше по време на дългото си управление. Сектантството до голяма степен е намаляло, особено сред по-младите иракчани, но остава вградено в политическа система, която разпределя правителствените постове между шиити, сунити, кюрди, християни и други етнически и религиозни групи.
Съгласно сектантската система за споделяне на властта в Ирак, министър-председателят ще бъде шиит, председателят на парламента - сунит, а президентът - кюрд.
Въпреки това някои иракчани бяха нетърпеливи да гласуват и се надяват на промяна. В столицата Багдад пенсионираният учител Маджид Ибрахим каза, че е пристигнал да гласува час преди отварянето на избирателните секции.
„Дойдох да гласувам за промяна към по-добро бъдеще за Ирак. Оптимист съм, че това, което предстои, ще бъде по-добро.“
Иракският премиер Судани влиза в битка за втори мандат
Водейки кампания за подобряване на основните услуги и представяйки се като човек, който може успешно да балансира връзките си както с Вашингтон, така и с Техеран, той казва, че очаква да получи най-голям дял от местата в парламента
Редактор
Коментари (0)