На 11 ноември Ирак ще проведе парламентарни избори, определяни като решаващ момент за бъдещето на страната и за премиера Мохамед Шия ас Судани, който се стреми към втори мандат. Вотът ще тества устойчивостта на иракската политическа система, смятана от мнозина млади избиратели за инструмент на богатите елити, а не за средство за промяна, съобщи Ройтерс.
В изборите ще участват 7 768 кандидати, включително 2 248 жени. За 329-те депутатски места законът предвижда 25 процента квота за жените и девет места за религиозни малцинства. Около 40 процента от кандидатите са под 40 години – знак, че младото поколение се опитва да оспори старите политически структури.
Премиерът Судани, който пое властта през 2022 г., води своята коалиция за възстановяване и развитие с обещания за подобряване на обществените услуги, борба с корупцията и укрепване на държавните институции. Основните му конкуренти са шиитски фракции, подкрепяни от Иран, включително коалицията „Правова държава“ на бившия премиер Нури ал Малики.
Сред сунитските сили се откроява партията „Такадум“ на бившия председател на парламента Мохамед ал Халбуси, която се стреми към по-голяма роля на сунитските общности, докато кюрдските интереси са представени от Демократическата партия на Кюрдистан на Масуд Барзани и Патриотичния съюз на Кюрдистан, оглавяван от Бафел Талабани.
Движението на влиятелния духовник Муктада ас Садр ще бойкотира изборите, наричайки ги „дефектни“, но неговите структури продължават да влияят върху администрацията.
Очаква се около 21 милиона иракчани да гласуват в над 7 000 секции, а първите резултати да станат известни няколко дни след вота. Новият парламент ще избере председател, заместници и президент, който ще възложи съставянето на правителство на най-големия блок.
Анализатори не очакват изборите да променят съществено политическия баланс. Преговорите за сформиране на правителство традиционно са дълги и завършват с компромис между влиятелни и въоръжени фракции. Сектантската система на власт в Ирак остава непроменена – премиерът е шиит, председателят на парламента сунит, а президентът кюрд.
Големият въпрос е избирателната активност, която ще покаже дали иракчаните още вярват в своята демокрация. При ниска активност ще се потвърди дълбокото обществено недоверие, а по-висока би дала шанс на млади и независими кандидати да засилят позициите си.
Изборите се провеждат в условия на нарастващо напрежение и случаи на насилие срещу кандидати, включително убийството на Сафа ал Машадани, критикувал корупцията и въоръжените групировки. В отговор властите мобилизираха над 185 000 служители по сигурността и поканиха международни наблюдатели.
На външнополитическо равнище бъдещият премиер ще трябва да балансира между Вашингтон и Техеран. Макар САЩ да се изтеглят постепенно от Ирак, напрежението между двете сили продължава да определя курса на Багдад. Експерти предупреждават, че Иран все още упражнява дълбоко влияние чрез свои съюзници в иракските институции и въоръжени групировки.
Според анализатори като Колин Кларк от Центъра „Суфан“, резултатите от изборите могат да имат отражение върху позициите на Иран в региона: слаб резултат на проиранските партии би подкопал имиджа на Техеран. Други експерти обаче предупреждават, че изборният процес може да бъде манипулиран от структури, близки до иранските сили.
Премиерът Судани се стреми да се утвърди като прагматичен лидер, способен да възстанови страната чрез инфраструктурни проекти и реформи. Въпреки популярността си, критиците го обвиняват, че е засилил влиянието на проиранските милиции и не е постигнал реален напредък в борбата с корупцията.
На фона на нестихващо обществено разочарование част от иракчаните дори изразяват носталгия по времето на Саддам Хюсеин, виждайки в него символ на стабилност. Тази носталгия, макар и парадоксална, подчертава колко силно е желанието на иракчаните за ред и ефективно управление след повече от две десетилетия политическа несигурност.
Водейки кампания за подобряване на основните услуги и представяйки се като човек, който може успешно да балансира връзките си както с Вашингтон, така и с Техеран, той казва, че очаква да получи най-голям дял от местата в парламента
Ирак се готви за изтегляне на коалиционните сили и обещава разоръжаване на милициите, а Израел засилва границите си заради опасения от иранско влияние
Групировката води десетилетно въстание в Турция, което е довело до десетки хиляди смъртни случаи от 80-те години на миналия век
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)