Франция задържа кораб от руския сенчест флот
Москва още не е коментирала
Крайнодесните на Марин льо Пен не постигнаха очакваното
Студен душ за крайнодесните на Марин льо Пен и надежда за традиционните партии преди президентския вот догодина. Така може да се обобщи резултатът от местните избори във Франция, втория тур от които се проведе вчера. Социалистите и техните съюзници запазиха властта в четирите най-големи града на Франция - Париж, Марсилия, Лион и Лил. В Париж победата на социалиста Еманюел Грегоар беше очаквана и потвърди левия профил на столицата.
Резултатите от местните избори във Франция показват:
- отслабване на крайната десница
- разделение в левицата
- стабилност на традиционните партии
- засилване на локалните политически фактори
"Национален сбор" на Марин льо Пен пък загуби Марсилия и Тулон - два града, които бяха надежда за националистите да затвърдят позициите си като водеща партия според социолозите в страната. Въпреки това обаче, анализаторите са категорични, че локалните избори са прекалено съсредоточени върху проблеми в малките населени места и не могат категорично да дадат представа кой ще наследи центриста Еманюел Макрон в Елисейския дворец.
Социалистите запазват контрол над големите градове
Много погледи вчера бяха насочени към столицата, където Ан Идалго остави следа със силната си политика срещу автомобилите, която като цяло беше подкрепена от избирателите. За да подчертае приемственост, той пристигна в кметството на колело и така прие ключа за града от ръцете на Идалго.
Кандидатката на десницата Рашида Дати се оказа разделяща фигура, а предстоящият ѝ процес за корупция вероятно е повлиял на част от избирателите.
Бибиси посочва, че един от големите изводи от вечерта е провалът на съюзите между традиционната левица и "Непокорна Франция". В редица дългогодишни бастиони на социалистите като Клермон-Феран и Брест избирателите се насочиха към центъра и десницата.
За разлика от това, в градове като Париж, Марсилия и Лил, където управляващите социалисти се разграничиха от съюзи с крайната левица заради обвинения в радикализъм и антисемитизъм, левите кметове бяха преизбрани без сериозни затруднения.
Лион се оказа по-особен случай. Там кметът Грегори Дусе си партнира с "Непокорна Франция" и въпреки това спечели, но според анализаторите това се дължи по-скоро на слабата кампания на десния му опонент, бизнесмена Жан-Мишел Олас.
Разделения в левицата и слаб резултат на крайната левица
Една от причините за спада в подкрепата за крайната левица дойде след убийството на младия френски националист Кантен Дьоранк в Лион, за което бяха обвинени крайнолеви активисти, включително парламентарен сътрудник на един от депутатите на "Непокорна Франция".
Лидерът на формацията Жан-Люк Меланшон също предизвика възмущение, след като в реч направи коментар, възприет от критиците му като шега с еврейския произход на покойния Джефри Епстийн.
Въпреки това, след първия тур преди седмица, много социалистически и зелени кандидати пренебрегнаха възраженията си и сключиха съюзи с крайната левица - ход, определен от десницата като "съюзи на срама" в името на изборна победа.
Подобни съюзи обаче не донесоха успех и в градове като Тулуза, Страсбург, Поатие, Лимож и Тюл. Последният беше смятан за твърда крепост на социалистите и на последния ляв президент Франсоа Оланд. Според анализатори именно неговите призиви да се даде бойкот на "Непокорна Франция" са довели до оттегляне на подкрепата за кандидата на социалистите.
В Марсилия пък кандидатът на традиционната десница остана в надпреварата и раздели консервативния вот, давайки шанс на действащия кмет Бенуа Паян от социалистическата партия.
В Ница обаче Ерик Сиоти, лидер на партията Съюз на Демократическата република, постигна убедителна победа над действащия кмет Кристиан Естрози, който се е присъединил към центристите около Макрон. Това беше прието от "Националния сбор" като знак за оформянето на нова десница, готова да сътрудничи с Льо Пен.
Крайната десница показа сила и в по-малки провинциални градове с победи в Монтаржи, Каркасон и Ла Сейн-сюр-Мер, макар да загуби кметския пост във Вилер-Котре край Париж.
Проправителствената партия "Ренесанс" на президента Макрон постигна важна победа в Бордо, където бившият министър на икономиката Тома Казнав, подкрепен от центъра и десницата, измести действащия зелен кмет.
Значим резултат беше отчетен и в Хавър, където бившият премиер на Макрон - Едуар Филип, беше обявен за победител. Той е сочен като силен центристки кандидат за президентските избори през 2027 г., но беше заявил, че ще се кандидатира само ако спечели в родния си град.
Въпреки това за президента Макрон тези избори по-скоро се очертават като загуба. Той имаше няколко ключови кандидати в големите градове, но по-голямата част от тях така и не успяха да се наложат.
Марин льо Пен обжалва присъда, която й пречи да се кандидатира за президент
През март на льо Пен беше наложена петгодишна забрана да заема публична длъжност, влизаща в сила незабавно, след като тя и осем други бивши депутати от Националния сбор (RN) бяха признати за виновни в присвояване на над 4 милиона евро (4,67 милиона долара) средства от ЕС, докато самата партия и дузина парламентарни сътрудници бяха признати за виновни в получаването им
Макрон: Франция никога няма да участва в операции по отварянето на Ормузкия проток
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Франция никога няма да участва в операции по свалянето на блокадата на Ормузкия проток
Редактор
Лора Карамфилова е магистър по "Политически комуникации" от университета в Амстердам, Нидерландия. Има над 10 години опит в медиите у нас като международен редактор на новини. Експерт по комуникации и маркетинг.
Коментари (0)