АП/БТА

Все по-честите навлизания на дронове предизвикват дебат относно националните правила, които според някои ограничават правомощията на върховния военен командир на Алианса.

НАТО търси начини да запълни пробойните във все по-уязвимата си въздушна отбрана в отговор на зачестилите навлизания на рояци дронове и руските самолети, които демонстративно нарушават въздушното пространство на Алианса, пише Politico.

В сряда в Брюксел се събират министрите на отбраната от 32-те държави членки, като основна тема на срещата ще бъде дали националните правила ограничават върховния военен командир на НАТО в реакцията му срещу въздушни заплахи.

През последните седмици подозрителни безпилотни апарати са нарушавали въздушното пространство на Белгия, Германия, Дания и Норвегия, руски дронове са били засечени над Румъния и свалени над Полша, а Алиансът е бил принуден да вдигне изтребители, след като три руски самолета МиГ-31 са навлезли в естонското небе и са останали там 12 минути. В отговор НАТО обяви нова програма Eastern Sentry, която предвижда прехвърляне на изтребители и системи за ПВО в страните по източния фланг.

Тази заплаха обаче отвори и по-широк дебат — дали върховният съюзнически командир в Европа, американският генерал Алексъс Гринкевич, има достатъчно яснота относно правомощията си, предвид така наречените „национални ограничения“ (national caveats), които държавите членки могат да налагат върху участието на своите сили в операции на НАТО.

„Не е тайна, че колкото повече национални ограничения има — особено върху нашите изтребителни сили — толкова по-трудно е на SACEUR да реагира незабавно,“ заяви посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър преди срещата. „Тези разговори ще продължат, за да гарантираме, че там, където може да се намалят ограниченията, това наистина ще се случи.“

Уитакър добави, че Вашингтон очаква съюзниците от НАТО да обявят „значителни“ нови ангажименти за покупка на американско оръжие за Украйна по време на срещата в сряда.

Под охрана

Публично НАТО настоява, че вече разполага с всички правомощия, необходими за реакция при въздушни заплахи.

„Мога да ви уверя, че когато тези [руски] самолети представляват заплаха, можем да направим необходимото,“ каза в понеделник генералният секретар на Алианса Марк Рюте. „Докато не представляват заплаха, просто ще ги насочваме извън нашето въздушно пространство.“

Според високопоставен дипломат от НАТО обаче, въпреки че генерал Гринкевич е „доволен“ от общите правила за ангажиране, различните въздушни мисии на Алианса остават „мозайка от мандати“. „SACEUR има нужда от гъвкавост, от пространство за маневриране и от премахване на възможно най-много национални ограничения,“ заяви дипломатът.

На срещата в сряда министрите ще направят оценка на Eastern Sentry. След инцидента в Естония не са регистрирани нови доказани руски нарушения.

Още през януари НАТО стартира подобна инициатива – Baltic Sentry, за наблюдение на морските пътища след серия подозрителни инциденти с подводни кабели. След началото ѝ броят на новите случаи значително е намалял.

„Като се има предвид успехът на Baltic Sentry, вярваме, че Eastern Sentry, с приноса на много съюзници, ще даде надежден принос за възпиране на Русия от бъдещи нарушения на въздушното пространство,“ заяви втори високопоставен представител на НАТО.

Според американски служител, цитиран от Politico, Вашингтон също ще подпомага новата програма с разузнавателна информация и координация.

Гъвкав отговор

Укрепването на въздушната отбрана на съюзниците може да наложи и по-широк мандат за генерал Гринкевич.

Исторически погледнато, националните ограничения са възпрепятствали НАТО да разполага войски на определени места или да използва ресурси за конкретни задачи, посочва Оана Лунгеску, анализатор в Кралския институт за обединени служби (RUSI) и бивш говорител на НАТО. „Това често затруднява координацията,“ отбелязва тя.

По думите ѝ, при въздушната отбрана е важно да има „по-голяма яснота“ относно това докъде се простират тези ограничения, за да може SACEUR ефективно да разполага сили и способности.

Според двама дипломати и един служител на НАТО, генерал Гринкевич в момента преглежда правилата за гъвкавост на мисиите и националните ограничения по линия на Eastern Sentry, с цел постепенно подобряване на реакциите на Алианса. Очаква се той да представи конкретни предложения пред съюзниците догодина.

Укрепването на ПВО по източния фланг и в балтийския регион ще изисква и нови инвестиции, включително изграждане на „многослойна мрежа от сензори, интегрирани в обща система за управление, подпомагана от изкуствен интелект“, съобщи втори служител на НАТО. Според него Централна Европа ще бъде използвана като тестова зона за тези технологии.

Министрите ще обсъдят и съвместни инициативи между ЕС и НАТО. Европейският съюз ръководи няколко програми в сферата на отбраната, включително SAFE — схема за заеми за оръжие на стойност 150 милиарда евро — и се очаква в четвъртък да представи нова общоевропейска стратегия за отбрана до 2030 г.

Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща изграждането на „стена от дронове“, която да защитава граничните държави от Русия.

Въпреки че планът беше посрещнат с различни реакции в рамките на ЕС, повечето съюзници от НАТО подкрепят идеята Брюксел да финансира отбранителни системи срещу дронове, съобщават двама дипломати. Според тях това обаче може да бъде ефективно само ако държавите членки и генерал Гринкевич запазят пълен контрол върху оборудването и начина, по който то се използва.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев