Официалният доклад на Токио – „Бяла книга за отбраната за 2026 г.“, който беше одобрен от кабинета в началото на този месец, отправя ясен сигнал, че страната трябва да предприеме незабавни стъпки за модернизация, предава БТА в свой обзор.
Според информация на информационната агенция Киодо, основният фокус на Япония е спешното засилване на военното възпиране чрез внедряване на иновативни технологии и осигуряване на ресурси за водене на дълготрайни бойни действия. Тази необходимост е продиктувана от драстичните трансформации в съвременния сблъсък, наблюдавани на бойните полета в Украйна и Иран.
Министърът на отбраната Шинджиро Коидзуми даде допълнителен контекст пред всекидневника „Йомиури Шимбун“, подчертавайки, че правителството ще стъпи на конкретни анализи, за да се адаптира към еволюцията във военното дело и да гарантира непрекъсната боеспособност.
Японското издание обръща внимание, че тазгодишният документ съдържа внушителните 598 страници, което го превръща в най-обемния отбранителен доклад в историята на страната. В него е обособена изцяло нова секция, посветена на детайлното проучване на съвременните тактики за водене на война. Токио планира да заложи тези нови концепции в актуализираната си Стратегия за национална сигурност, чиято ревизия правителството възнамерява да завърши преди края на настоящата година.
Англоезичното издание „Джапан Таймс“ акцентира върху една от основните тези в доклада, според която разрастващата се военна активност на Китай представлява най-сериозната заплаха за японската сигурност. В документа се посочва, че този проблем изисква мобилизирането на целия национален ресурс, както и по-тясно партньорство със съюзници и държави със сходни виждания. Още в увода министър Коидзуми обръща внимание на сериозното въоръжаване на Китай и Северна Корея, техните задълбочаващи се връзки с Москва, както и на „новите методи за водене на война“, заимствани от руската агресия срещу Украйна.
Текстът дефинира Пекин като „безпрецедентно стратегическо предизвикателство“ и допълва, че с увеличаването на военния си капацитет азиатската държава разширява обхвата на операциите си в зоните около Япония. Докладът изразява силна тревога от опитите на Китай да постигне обединение чрез действия в т.нар. „сива зона“, като се допуска и сценарий, при който кораби на китайската брегова охрана могат да бъдат използвани за пълна блокада на острова.
Публикуването на отбранителния документ съвпадна по време с друг ключов момент, който ясно илюстрира промяната във военната доктрина на Страната на изгряващото слънце. По информация на държавната телевизия „Нихон Хьошо Кьокай“, военното министерство обяви, че разрушителят „Чоукай“ е извършил историческо за страната първо изпитание с реална стрелба на крилата ракета „Томахоук“ в акваторията на Тихия океан. Плановете на Токио включват придобиването на близо 400 такива ракети с обсег около 1600 километра, за което са заделени приблизително 169,4 милиарда йени (около един милиард долара).
Специализираното издание „Индо-Пасифик Репорт“ коментира, че това ракетно изпитание, в комбинация с новата „Бяла книга“, бележи коренна промяна в отношенията между Токио и Вашингтон. Япония очевидно се стреми да намали досегашната си силна зависимост от американския ядрен щит и отбранителни способности с голям обсег, като вместо това изгражда свой собствен съвременен капацитет за нанасяне на удари. Този ход не само засилва възпиращия ефект спрямо Китай, но и превръща Япония в далеч по-активен и самостоятелен фактор в архитектурата за сигурност на Азиатско-тихоокеанския регион.
Според анализатори, поемането на по-голяма отбранителна тежест от страна на Токио може да се окаже решаващо за запазването на баланса на силите в тази част на света.
Реакцията от страна на Пекин не закъсня и Китай категорично отхвърли заключенията в японския документ. Държавната информационна агенция „Синхуа“ публикува коментар, в който обвини Токио в умишлено преувеличаване на опасностите в региона. Според китайската медия Япония използва напълно легитимните отбранителни мерки на Пекин като параван, за да оправдае собственото си мащабно превъоръжаване. От „Синхуа“ подчертават, че придобиването на крилати ракети с голям обсег за контраатака, развиването на способности за удари на далечни разстояния, засиленият фокус върху иновативните военни технологии и укрепването на местния военнопромишлен комплекс са ясни доказателства за продължаващата японска военна експанзия.
Официалният говорител на китайското министерство на отбраната Чен Си също отправи остри критики, цитиран от всекидневника „Глобал Таймс“. Той определи съдържанието на японския доклад като съвкупност от неверни твърдения. По думите му ситуацията наподобява поговорката „крадецът вика „дръжте крадеца“, тъй като Токио просто търси повод да премахне ограниченията пред военната си мощ. Чен Си изрази дълбокото възмущение и категоричното несъгласие на страната си, като призова японските лидери да се замислят сериозно над историческото си минало на агресор, да спрат да манипулират своите граждани и световната общественост и да не поемат по опасния път към ремилитаризация.
Официалният орган на Китайската комунистическа партия, вестник „Женмин Жибао“, отиде още по-далеч в анализа си, заявявайки, че новата стратегия на Токио издава възродени милитаристични стремежи. Изданието отбелязва, че зад кухите фрази за „мир“ и „отбрана“ документът се опитва да маскира опасен план за разширяване на бойната мощ и окончателно отказване от десетилетната политика, ограничаваща армията само до самоотбрана. Според партийния вестник, разпалването на страхове за влошаваща се сигурност и измислянето на „китайска заплаха“ са политическа димна завеса. Тя е създадена от десните среди в Япония с цел да се манипулира общественото мнение в страната и да се намерят аргументи за изграждането на силна армия. „Женмин Жибао“ завършва с извода, че именно Япония е реалният източник на напрежение в региона.
