АП/БТА

Социологически данни показват промяна в обществените нагласи, но само при условие за твърди гаранции за сигурност

В края на четвъртата година от пълномащабната война все по-голяма част от украинското общество е готова да приеме възможността Донбас да бъде отстъпен на Русия. Подобна отстъпка би била немислима през пролетта на 2022 г., отбелязва The New York Times в свой анализ.

Както подчертават авторите на публикацията, Украйна в продължение на години систематично укрепваше отбранителните си позиции в Донбас, а боевете за този регион са стрували на страната „огромно количество загуби сред личния състав“. След четири години пълномащабна война украинската армия все още контролира около 20% от Донецка област, както и отделни територии, които административно принадлежат към Луганска област.

Изданието отбелязва, че за Кремъл овладяването на целия Донбас би представлявало възможност да обяви стратегическа победа, въпреки че първоначалната и далеч по-амбициозна цел – подчиняването на цяла Украйна – остава недостижима. Това е така дори при положение, че Русия е понесла значително по-големи загуби в региона в сравнение с украинската страна.

В същото време евентуалното предаване на Донбас би могло сериозно да навреди на политическата репутация и историческото наследство на украинския президент Володимир Зеленски. Както пише The New York Times, той рискува да загуби образа си на лидер, защитил държавата в най-тежкия ѝ момент, и вместо това да бъде запомнен като политикът, който е отстъпил на Русия част от територия, в която все още живеят приблизително 190 000 души.

Социологическите изследвания ясно отразяват тази промяна в обществените нагласи. През май 2022 г., непосредствено след като Силите за отбрана на Украйна успяха да отблъснат руските войски в битката за Киев, проучване на Киевски международен институт по социология показа, че 82% от украинците категорично се противопоставят на предаването на територии при каквито и да било обстоятелства.

В най-ново изследване на същия институт, публикувано в понеделник, вече 40% от анкетираните заявяват, че биха се съгласили Украйна да се откаже от Донбас, ако това бъде съпътствано от надеждни международни гаранции за сигурност.

Въпреки това изданието подчертава, че за украинците, които допускат възможността за териториални отстъпки, именно гаранциите за сигурност са ключовото условие. Широко разпространени са опасенията, че при липса на такива гаранции Русия би могла просто да възстанови военния си потенциал и да поднови настъплението си от нови изходни позиции.

За да илюстрират тези нагласи, авторите на анализа цитират разказа на жена на име Христина Юрченко, която е вложила години усилия в изграждането на собствено танцово студио в Донбас. Въпреки личната си връзка с региона, тя заявява, че би приела териториални отстъпки, ако това сложи край на войната.

„За мен мирът е приоритет. Ако след предаването на Донбас войната със сигурност приключи, съм готова да замина“, казва Юрченко, като подчертава, че би подкрепила подобно решение единствено при условие, че съюзниците предоставят на Украйна сериозни и дългосрочни гаранции за сигурност след войната.

Още по темата

Сибига: Войната срещу Украйна е стратегически провал за Русия

Украинският външен министър отчита минимален териториален напредък, огромни загуби и задълбочаваща се икономическа криза в Русия

Още

Правителството разреши на АЕЦ „Козлодуй“ да внесе изделия от Русия

Тъй като голяма част от системите и оборудването в централата са с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители

Още

Джани Инфантино попадна в базата „Миротворец“ след призиви за връщане на Русия във футбола

Украйна и редица европейски държави реагираха остро на идеята за реинтеграция на руските отбори в турнирите на ФИФА

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.