От Украйна до България: как дроновете се превърнаха в новата заплаха за въздушното пространство на НАТО

Проблемът не е само дали един дрон е умишлено насочен към страна от Алианса, а дали системите за наблюдение, идентификация и противодействие могат да реагират достатъчно бързо на малки, евтини и потенциално въоръжени цели.

Случаят от тази сутрин в България е поредният сигнал, че войната между Русия и Украйна вече има пряко отражение върху сигурността на държавите от НАТО по източния фланг. По информация, представена от премиера Румен Радев, около 8:10 часа дрон е навлязъл в българското въздушно пространство от посока Румъния и се е взривил около 100 метра навътре от границата. Районът е в близост до важна газова инфраструктура. По думите на премиера дронът не е бил предварително засечен нито в румънското, нито в българското въздушно пространство, а на мястото са изпратени екипи на МВР и Министерството на отбраната за установяване на неговия тип и произход.

Това е съществената част от случая. Опасността не се измерва единствено с щетите, които конкретният дрон е причинил. Опасността е в това, че апарат, който според властите е носил значително количество взрив, е успял да достигне българска територия и да се взриви в непосредствена близост до стратегическа инфраструктура. Към момента няма основание автоматично да се твърди кой е изстрелял дрона или дали България е била негова цел. Това трябва да бъде установено от разследването. Но самият факт на проникването е достатъчно сериозен.

Румъния първа усети проблема

За Румъния това далеч не е ново явление. Страната се намира непосредствено до украинската зона на бойни действия, а руските атаки срещу украинските дунавски пристанища Рени и Измаил превърнаха района около делтата на Дунав в едно от най-чувствителните въздушни пространства в Европа.

Още през септември 2023 г. румънското Министерство на отбраната съобщи за открити фрагменти от дрон, подобен на използваните от руската армия. Те бяха намерени край Плауру, в близост до украинската граница. Румънските власти тогава засилиха наблюдението на въздушното пространство и поддържаха постоянен контакт със съюзническите структури.

Впоследствие подобни случаи се повториха. През септември 2024 г. румънското военно министерство потвърди, че открити край Плауру останки са от руски дрон тип Geran-2. Те са били намерени на румънския бряг на Дунав след руски атаки срещу украински цели.

Това показва особеността на заплахата. Не е необходимо Русия да атакува Румъния, за да създаде опасност за румънската територия. Достатъчно е бойните действия да се водят на няколко километра от границата, за да могат отломки, отклонили се дронове или други въздушни обекти да попаднат на територията на НАТО.

През април 2026 г. румънското Министерство на отбраната отново съобщи за руски атаки срещу украински цели край Рени. Британски изтребители Eurofighter, намиращи се в Румъния, са били вдигнати за наблюдение. Радарите са проследявали въздушни цели, но конкретна цел, която не е навлязла в румънското въздушно пространство, не е могла да бъде поразена.

Това е другият важен въпрос: кога една държава може и трябва да свали дрон?

Полша показа колко бързо може да се промени ситуацията

Най-сериозният пример досега е Полша.

На 10 септември 2025 г. голям брой руски дронове нарушиха полското въздушно пространство. НАТО определи случая като най-мащабното нарушение на въздушното пространство на Алианса до този момент. Полските и съюзническите сили задействаха противовъздушната отбрана. В операцията участваха полски F-16, нидерландски F-35, италиански самолети за въздушно наблюдение, самолети за дозареждане и германски системи Patriot. Част от дроновете са били свалени.

Полша поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. НАТО подчерта, че нарушаването на въздушното пространство не е изолиран случай и че подобни нарушения вече са били регистрирани и в Румъния, Естония, Латвия и Литва.

Тук се вижда фундаменталната промяна в европейската сигурност. Преди войната въпросът за нарушаване на въздушното пространство от военен самолет означаваше едно. Днес малък безпилотен апарат, който струва несравнимо по-малко от изтребителя или ракетата, предназначена да го унищожи, може да предизвика същата необходимост от реакция.

Това поставя НАТО пред икономически и военен проблем.

Евтиният дрон може да принуди държавата да използва скъпа отбрана

Съвременните ударни дронове, използвани във войната в Украйна, могат да бъдат сравнително евтини в сравнение с традиционните крилати ракети и бойни самолети. В същото време те могат да пренасят експлозив, да летят на ниска височина и да бъдат използвани в големи количества.

Така възниква т.нар. проблем с асиметрията на разходите. Ако срещу един сравнително евтин дрон бъде използвана скъпа ракета за противовъздушна отбрана, защитникът може да бъде поставен в неизгодна икономическа позиция.

Още по-труден е въпросът при масирана атака. Ако десетки или стотици малки въздушни цели се появят едновременно, противовъздушната система трябва не просто да ги открие, а да ги класифицира, да определи кои представляват непосредствена опасност и да избере най-подходящото средство за неутрализирането им.

Затова защитата срещу дронове не може да бъде изградена единствено около изтребители и класическа противовъздушна отбрана.

Най-големият проблем е откриването

Дронът не е просто "малък самолет". Много от съвременните безпилотни апарати имат малка радиолокационна сигнатура, летят ниско и могат да използват маршрути, при които откриването им е значително по-трудно.

Това обяснява защо защитата изисква комбинация от различни технологии: радари, радиоелектронно наблюдение, оптични и инфрачервени системи, акустични сензори и обединяване на информацията от различни източници. Научните изследвания в областта на противодействието на безпилотни системи разглеждат именно комбинирането на радарно, радио, оптично и акустично откриване като ключово за надеждната идентификация.

Следващият етап е неутрализирането. То може да бъде извършено чрез различни средства според конкретната ситуация - електронно въздействие, заглушаване, физическо прихващане, оръдия или ракети, а при определени системи и чрез други специализирани средства.

Но тук има още един проблем: не всеки открит дрон може автоматично да бъде свален.

Трябва да се разбере какво представлява той, откъде идва, накъде лети и дали създава непосредствена опасност. Във военно време това решение може да трябва да бъде взето за минути или дори секунди.

Българският случай поставя точно този въпрос

Инцидентът от 8 август е особено показателен, защото по информацията на премиера дронът не е бил идентифициран предварително от системите за наблюдение. В същото време е бил чут от гранични служители и впоследствие е установено мястото на взрива.

Това означава, че човешкото наблюдение и информацията от граничните служби продължават да имат значение, но не могат да заменят постоянното и надеждно радиолокационно покритие.

Още по-сериозен е фактът, че мястото на инцидента е близо до енергийна инфраструктура. В съвременната война дронът не е задължително оръжие срещу хора. Той може да бъде използван срещу електропроводи, газопроводи, петролни съоръжения, военни бази, летища, комуникационни центрове, складове и транспортна инфраструктура.

Един дрон с взривно устройство не е стратегическо оръжие, но може да причини стратегически ефект, ако попадне на правилното място.

Точно затова защитата на критичната инфраструктура постепенно се превръща в една от основните задачи на противодроновата отбрана.

НАТО вече променя начина, по който пази източния си фланг

След сериозните нарушения на въздушното пространство през септември 2025 г. НАТО започна операцията Eastern Sentry. Алиансът увеличи присъствието на източния фланг с допълнителни изтребители, хеликоптери, самолети за наблюдение, системи за противовъздушна отбрана и други способности. Целта е да бъде подобрено наблюдението и способността за реакция от Балтийско море до Черно море.

Това е правилната посока, но не решава автоматично проблема.

НАТО трябва да може да открива не само големи самолети и ракети, а огромен брой малки въздушни цели. Освен това системите на отделните държави трябва да могат да обменят информация достатъчно бързо. В противен случай може да се получи ситуация, при която дронът е видим за една система, но информацията не достига навреме до държавата, през чието въздушно пространство той продължава да лети.

Източният фланг на НАТО вече не трябва да се разглежда само като линия, която трябва да бъде защитена от танкове, самолети и балистични ракети. Той трябва да бъде защитен и от малки, евтини и потенциално масови безпилотни системи.

Рискът не е само руски дрон

Важно е да се направи и друго разграничение. Всеки дрон, който попадне на територията на страна от НАТО, не означава автоматично руска атака срещу НАТО.

При война, водена в непосредствена близост до границите на Алианса, могат да възникнат отклонения, загуба на управление, технически повреди, грешки в навигацията или други непреднамерени нарушения. Именно поради това НАТО подчерта след полския инцидент през 2025 г., че оценката на намерението изисква допълнително разследване, но независимо дали нарушението е умишлено или не, то е опасно.

Това обаче не означава, че подобни случаи трябва да бъдат омаловажавани.

Напротив. При наличието на война до границите на НАТО всяко нарушение трябва да се приема като потенциална заплаха, докато не бъде установено обратното.

Именно това е логиката на въздушната сигурност: първо се открива, след това се идентифицира и накрая се взема решение дали и как да бъде неутрализирана целта.

Какво трябва да се промени

За България урокът от Румъния и Полша е ясен. Не е достатъчно да има реакция след падането на дрона. Необходимо е да има постоянна система за откриване и проследяване на нисколетящи безпилотни апарати по цялата уязвима граница, особено в района на Черно море и по северната граница.

Това означава повече радари и сензори, интегрирани в единна система, по-добър обмен на информация с Румъния и НАТО, готовност за бързо вдигане на изтребители при необходимост и специализирани противодронови способности около критична инфраструктура.

Румъния вече използва механизъм, при който радарното откриване на въздушни цели води до предупреждение на населението и при необходимост до излитане на изтребители. Само през юни 2026 г. румънското военно министерство съобщи за открити радарни сигнали на фона на руски атаки в близост до границата и за излитане на два Eurofighter за наблюдение, въпреки че тогава не е установено нарушение на румънското въздушно пространство.

България трябва да има същата логика на действие - откриване преди проникването, проследяване по време на полета и способност за незабавна реакция, ако целта навлезе в националното въздушно пространство.

Случаят от тази сутрин не доказва сам по себе си, че България е била атакувана. Не доказва и руски произход на дрона, докато разследването не установи това. Но показва нещо много по-практично: войната в Украйна вече създава непосредствен риск за въздушното пространство на държавите от НАТО, а границата между "чужда война" и собствената национална сигурност става все по-тънка.

Полша вече го изпита с масираното навлизане на руски дронове. Румъния от години живее с риска от руски удари на километри от собствената си територия. А днес България получи свой конкретен пример - въоръжен дрон премина границата и се взриви на българска територия.

Въпросът вече не е дали дроновете представляват заплаха за НАТО. Те доказано представляват такава. Въпросът е дали всяка държава от Алианса, включително България, разполага с достатъчно добри средства, за да разбере навреме какво лети към нея и да го спре преди да достигне целта си.