98% от участвалите в национално проучване на синдикат "Образование" настояват за повече възможности за поддържане на дисциплината, а над 95% не усещат реално намаляване на административната тежест
Повече правомощия за учителите, реална отговорност за родителите и по-малко учебен материал са сред основните промени, които педагогическите специалисти очакват от реформата в образованието. Това показва национално проучване на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" на тема "Образование 2026: спектърът на реформата".
На първо място сред приоритетите участниците поставят родителската отговорност, включително възможността за финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от ученик.
Второто най-сериозно очакване е за намаляване на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал, а на трето място е възможността ученик да бъде изключван при множество и системни нарушения.
Сред останалите приоритети са мерки срещу професионалното прегаряне на учителите, пълна забрана на телефоните в училище, въвеждане на оценка по дисциплина и работещи механизми за спазване на училищните правила.
Най-голямо единодушие в проучването има по въпроса за дисциплината и ролята на родителите. 98% от участниците подкрепят повече правомощия за учителя и по-голяма родителска отговорност.
Същевременно 87,5% смятат, че доверието към учителя е много ниско, докато едва 4,7% го определят като отлично.
Над 90% не одобряват педагогическите специалисти да бъдат оценявани единствено въз основа на документи, а 95,3% посочват, че учителите изпълняват несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности.
Сериозно недоволство има и от административната тежест. Едва 1,8% от анкетираните усещат реално намаляване на бюрокрацията, докато над 95% не виждат съществена промяна.
Учителите не искат по-малко средства за образование
Проучването засяга и финансирането на системата. 97% от участниците не одобряват намаляването на средствата за образование от 4,5% към 4% от БВП, предвидено според синдиката за 2027 г.
Други 63,6% заявяват, че не са готови да чакат до 2030 г. за поддържане на учителските възнаграждения на ниво 125% от средната брутна работна заплата.
Само 4,3% смятат, че образователната система изпълнява стратегическата си мисия, а според синдиката голяма част от учителите възприемат промените като недостатъчно планирани и без ясна дългосрочна цел.
Данните показват още, че 63,1% не виждат бъдещето на образованието в ограничаването до един задължителен учебник или предпочитат още по-свободен модел без задължителни учебници.
Връщането на осми клас като край на основното образование получава подкрепата на 61,4%, докато 24,3% са против.
По темата за предмета "Добродетели и религии" 51,3% смятат, че той ще допринесе за утвърждаването на толерантност, смирение и човечност в училище, докато 35,2% изразяват съмнения.
Един от най-категоричните резултати е свързан с ролята на самото училище. 95,8% от анкетираните смятат, че то постепенно губи историческата си мисия и се превръща във "фабрика за социални услуги". Само 3,6% са на мнение, че съвременното училище е успяло да я съхрани.
Председателят на синдикат "Образование" д-р Юлиян Петров обобщава, че бъдещите промени трябва да се правят с прякото участие на педагогическите специалисти.
Според синдиката резултатите показват очакване за реформа с повече доверие и реални правомощия за учителя, работеща дисциплина, по-голяма родителска отговорност и по-силна защита на учителската професия.
