Разпоредбата не се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати за страната, определени към момента на отпускане на кредита
Годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, прие парламентът на първо четене на законопроект за потребителския кредит.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше приет със 124 гласа "за", 64 гласа "против" и 11 гласа "въздържал се". Подкрепиха го от "Прогресивна България", против бяха от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане", а от ДПС се въздържаха. Въздържа се и един депутат от ГЕРБ-СДС.
Разпоредбата не се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати за страната, определени към момента на отпускане на кредита.
Проектът въвежда изискванията на европейската директива от 2023 г. за договорите за потребителски кредити с цел е да се повиши защитата на потребителите, като законодателството бъде съобразено с технологичното развитие и новите кредитни продукти. Разширяват се изискванията към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и посредниците.
Предлага се обхватът на закона да бъде разширен за кредити на стойност до 100 хил. евро. В него се включват и определени краткосрочни кредити, овърдрафти, безлихвени заеми и схеми от типа „купи сега, плати по-късно“. Предвиждат се по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността, за да се ограничи рискът от свръхзадлъжнялост, пише в мотивите.
Законопроектът забранява предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. Комисията за защита на потребителите ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит.
В рамките на дебата Костадин Проданов от ПБ посочи, че оплакването от гражданите е, че задълженията им нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, а за събиране на вземанията се използват неправомерни методи.
"Законопроектът въвежда различен режим на т.нар малки кредити, който е необходим, защото за по-дребни суми фирмите не могат да спазват тавана на ГПР и имат два варианта – спират да отпускат такъв тип кредити или започват да заобикалят тавана като налагат допълнителни такси".
Проданов обясни, че в законопроекта има несъстоятелни неща и добави, че ще направят предложения между първо и второ четене.
Здравко Марков от ПБ коментира, че се предвиждат санкции като отнемането на регистрацията е последната стъпка при системни нарушения.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС каза, че 85% от потребителските кредити са в размер до две минимални работни заплати.
"Изведнъж удобно в законопроекта вместо да бъдат две минимални работни заплати, те стават три и това за мен не е в интерес на гражданите, които използват бързи кредити. Така балансът между бизнеса и гражданите с предложения законопроект е нарушен".
"Между двете четения законопроектът трябва да бъде изчистен, защото ще се задълбочат проблемите на гражданите и те ще изпаднат в по-тежка ситуация", посочи Байрам Байрам от ДПС.
Трябва да бъде увеличен изходният капитал на фирмите, които отпускат бързи кредитите, не трябва да се преиздава лиценз на „гаражни“ фирми за кредити. ДПС ще се въздържи на първо четене в зала и ще внесе своите предложения между двете четения, допълни той.
"В момента узаконявате по-високите лихви, а нямате никаква експертна база. Не разрешавате проблеми, а ги увеличавате, като вдигнеш лихвата двойно, какъв проблем си разрешил", каза Мартин Димитров от ДБ.
"Таванът на лихвите е заменен с общ таван на разходите на кредита, само че общият таван е между 11 и шест пъти по-висок, отколкото тавана на лихвите, който отпада", каза Асен Василев от ПП.
"Ако вземете 50 евро кредит ще трябва да платите шест пъти повече лихви и такси, отколкото трябва да платите при текущото законодателств. Таванът на лихвите трябва да бъде възстановен и да върнем обратно разпоредбата за ГПР в допълнение с разпоредбата за общи разходи".
"Законопроектът е една от най-големите мечти на фирмите за бързи кредити – да няма таван на лихвите", каза Цончо Ганев от "Възраждане".
"Мнозинството предлага промени, които ще ударят най-бедните - това са над един милион и половина българи", каза той и определи промените като „вземаш клечка за зъби и връщаш кубик дърва“.
