Путин пратил ръкописно писмо до Мохамед бин Салман
Все още не е ясно обаче какво е било неговото съдържание
AP/БТА
Два са основните фактора, които са трудно преодолими
Малко вероятно е Путин да се съгласи на среща на върха с лидерите на Украйна и САЩ, тъй като няма интерес войната да приключи, пише Джейми Детмер в коментар за Politico.
"Детайли, детайли. Неща, които трябва да се направят. Не ме занимавайте с детайли, просто ми кажете, когато са готови.“
Това са думите на Джими Прайс – кокаинов барон от британския филм Layer Cake (2004). Но инструкциите на мафиота към подчинените му, изречени в неговото Мар-а-Лаго – еквивалент на затворен клуб в зелените покрайнини на Лондон – в крайна сметка го довеждат до гибел.
Доналд Тръмп също не е човек, който обръща внимание на подробности – освен може би в изграждането на собствената си луксозна марка. Известно е, че е обсебен от лъскавия интериор на своите хотели, голф клубове и казина. Докато е загрижен какви завеси да окачи в хотелските стаи, когато става дума за дипломация, от която зависят десетки хиляди животи, интересът му към детайлите отслабва – вместо това се концентрира върху личните отношения между лидерите.
Дреболиите оставя на своите хора – като държавния си секретар "Малкият Марко“ или приятеля си от голфа и неформален пратеник Стив Уиткоф. Последният също не се слави с добро разбиране на сложните детайли и често чува само онова, което иска да чуе. Тръмп просто чака те да му съобщят кога мирът е „готов“.
Съзнателно или не, Тръмп е привърженик на "теорията за великите личности“ – популяризирана от викторианския есеист Томас Карлайл, според която именно изключителни лидери движат историята. Така той пренебрегва по-сложните фактори – културни, исторически, политически и икономически.
За него всичко е персонализирано – всичко се свежда до личната химия.
По време на срещата си миналата седмица с шестима европейски лидери и Володимир Зеленски, Тръмп бе подслушан от микрофон да обяснява на френския президент Еманюел Макрон, че Путин иска да "сключи сделка според мен“.
"Мисля, че той иска да сключи сделка с мен. Разбираш ли това? Колкото и лудо да звучи“, казва Тръмп.
Оттук и последвалото му изказване за трудностите при организиране на среща на върха между Путин и Зеленски. Отново всичко е сведено до личната химия. Според него руският лидер отказва диалог с украинския си колега, защото "не го харесва“. "Те наистина не се харесват“, добавя той. Миналата седмица сравни двамата с несмесими течности – масло и оцет.
Несъмнено е вярно, че двамата не се понасят. Зеленски има пълното право да презира Путин – империалистическия владетел, отговорен за нахлуването в страната му, за военни престъпления, смъртта и раняването на десетки хиляди войници и цивилни, както и за отвличането на около 20 000 деца в Русия с цел индоктринация.
Вероятно и Путин не е особено очарован от Зеленски – в края на краищата, той е лидерът на държава, която отказва да се предаде и продължава да оказва ожесточена съпротива. Но именно това не е основната причина за нежеланието му да седне на една маса със Зеленски.
Срещата на върха би придавала политическа легитимност на украинския президент, а Кремъл отдавна твърди, че той няма такава. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта това в скорошно интервю за Meet the Press на NBC, намеквайки, че Путин не може да подпише споразумение с него, защото Москва го смята за "нелегитимен“.
Има и друга причина – самото блокиране на подобна среща е част от стратегията на Кремъл: да държи Тръмп на разстояние, като същевременно избягва да провокира гнева му и евентуално да го тласне към изпълнение на заканата си за "тежки последствия“, ако Русия не е сериозна в намерението си да сложи край на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
Тръмп не поясни какви точно са тези последствия – "Няма нужда да казвам“, отсече той на пресконференция на 13 август. Вероятно става дума за вторични санкции срещу страни, които търгуват с Русия, за да се ограничи продажбата на нейни изкопаеми горива. Това няма да съсипе Русия – ефектът на санкциите често е надценяван – но ще създаде сериозни трудности, при положение че руската икономика вече навлиза в рецесия и е надхвърлила планирания бюджетен дефицит.
За Путин продължаването на войната е по-изгодно, отколкото нейното внезапно прекратяване. Бързото връщане към мирна икономика може да застраши режима му и да предизвика социално-политическо напрежение. Както отбелязва социологът Ела Панях от центъра „Нов евразийски стратегии“, това би довело до "жестока и ожесточена конкуренция за намаляващите ресурси на всички нива на обществото“. Освен това войната служи за оправдаване на политически репресии и мобилизира патриотични настроения.
Конфликтът натоварва и европейските държави, които вече са под икономически стрес, и застрашава единството на трансатлантическия алианс. Слабият и разединен Запад е в полза и на съюзника на Путин – Си Цзинпин, който обмисля как и кога да погълне Тайван.
Съществува и възможност за пробив на фронта, който Украйна да не успее да отблъсне поради липсата на работна ръка. Накратко – Путин има повече да спечели, ако продължи войната: допълнителни територии, разредени до безсмислие западни гаранции за сигурност и ограничаване на украинската армия. Това би създало условия за бъдещо възобновяване на военните действия в удобен за Москва момент. Както подчертава бившият съветник на Тръмп по Русия Фиона Хил, руският лидер "иска неутрализирана Украйна, а не такава, която е в състояние да устои на военен натиск. Всички виждат това, освен Тръмп“.
Как тогава да се подходи към Тръмп, без да се провокира гневът му, и все пак да се запази подкрепата му? Отговорът е предвидим: да бъдат въвлечени Рубио и Уиткоф в безкрайни детайли, отклонения и „коренни причини“, да се затрупват американците с второстепенни въпроси – манипулация, в която мрачният Лавров е майстор.
А междувременно вината за липсата на напредък в мирния процес да се прехвърля върху Зеленски и Киев. Именно това демонстрира Лавров в интервюто си за Meet the Press – насочи обвинения към Зеленски и разчиташе, че те ще бъдат възприети и от Тръмп, който е нетърпелив към детайлите.
Не е случайно, че скоро след нахлуването Лавров рецитира по руската телевизия стихотворението "Към клеветниците на Русия“ от Пушкин – любим на руските националисти поет. В него се твърди, че конфликтът между славянските народи е "семеен въпрос“ и не засяга никого отвън.
"Това е само славянски род, който се кара помежду си, древен семеен конфликт, често съден, но все още безкраен, въпрос, който, бъдете сигурни, никога не можете да решите.“
Редактор
Кирил Илиев
Путин брифира Пезешкиан за срещата му с Тръмп
Иранският президент приветствал дипломатическите усилия, насочени към намиране на мирно решение на украинския конфликт
Тръмп за Путин: „Всеки разговор с него е добър“
„И тогава, за съжаление, бомба удря в Киев или някъде другаде и аз много се ядосвам“, допълва американският президент
Коментари (0)