Тегне ли проклятие над Лувъра? Този провокативен въпрос поставят няколко френски медии — сред тях сатиричният седмичник „Канар аншене“, авторитетното издание „Трибюн дьо л’Арт“ и френската версия на „Хъфингтън пост“. Събитията от последните два месеца засилват усещането, че един от символите на Франция се намира в период на необичайно тежки изпитания.
Всичко започна в средата на октомври, когато беше извършен дръзък обир, предизвикал сериозни въпроси за сигурността в музея. Няколко седмици по-късно — в средата на ноември — бяха докладвани структурни проблеми в галерията „Кампана“, което доведе до частичното ѝ затваряне и наложи спешни укрепителни мерки. Тези два инцидента вече бяха достатъчни, за да разтревожат експерти и обществото, но третият удар не закъсня.
На 27 ноември в Лувъра е станало наводнение вследствие на изтичане на мръсни води, което е довело до увреждането на около 400 книги и архивни материали. Сред тях е имало и изключително ценни научни трудове, както и доклади за археологически разкопки, датиращи отпреди повече от два века. Загубата им е удар по научната общност и по историческата памет, която музеят има задача да съхранява.
Инцидентът се е случил в отдела за древноегипетски антични произведения на изкуството — пространство, което приютява едни от най-старите и най-деликатни артефакти в колекцията на Лувъра. Водата е нанесла щети не само върху книжни материали, но и върху документация, свързана с дългогодишни изследвания.
Поредицата от събития разпалва дискусии за състоянието на музея, за предизвикателствата на поддръжката на подобни грандиозни институции и за необходимостта от спешни инвестиции в сигурността и инфраструктурата. Докато някои коментатори използват думата „проклятие“ с ироничен оттенък, други подчертават, че проблемите са реални, системни и могат да имат дълготрайни последствия, ако не бъдат адресирани своевременно.
Лувърът — дом на хиляди безценни произведения на изкуството — винаги е бил символ на културно наследство и човешка цивилизация. Днес обаче въпросът, който звучи в заглавията на медиите, остава: какви мерки ще предприеме Франция, за да гарантира, че тази съкровищница на световната история и култура ще остане защитена за бъдещите поколения?
Доклад на Сметната палата на Франция, изготвен преди обира и публикуван след него, пък констатираше, че през годините са правени инвестиции в покупката на скъпи експонати за сметка на инвестиции в подобряване на сигурността на музея
Плячката от обира не е възстановена. Тя включва диамантено-изумрудена огърлица, която Наполеон е дал на императрица Мария-Луиза, бижута, свързани с кралиците от 19-ти век Мария-Амели и Хортензия, и перлено-диамантената тиара на императрица Евгения
Обирът, който открадна вниманието на целия свят
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)