Ройтерс: Русия използва спора между Полша и Украйна, за да засили кампанията си за дезинформация

Русия значително засили онлайн кампанията си за дезинформация в Полша, използвайки спора между Варшава и Киев относно кланетата през Втората световна война, за да разпали напрежението между Украйна и нейния ключов съюзник, твърдят полски представители и изследователи, предаде Ройтерс.

Посланията, публикувани предимно в социалните медии на полски език, се фокусират и върху разпалването на гняв в Полша срещу бежанците, тъй като проучванията на общественото мнение показват нарастваща подкрепа за крайната десница преди оспорваните парламентарни избори през 2027 г.

Дългогодишният спор от Втората световна война се фокусира върху кланетата във Волиня, в които Полша твърди, че украинците са убили около 100 000 поляци между 1943 и 1945 г. Хиляди украинци загинаха при репресии.

Спорът се изостри, след като президентът Володимир Зеленски кръсти армейско поделение на бунтовниците, извършили кланетата, което накара крайнодесния президент Карол Навроцки да лиши украинския си колега от висше полско отличие през юни.

Полският заместник-министър на цифровите технологии Павел Олшевски заяви пред Ройтерс, че спорът е довел до "експлозия" на руската дезинформация в социалните мрежи и официалните руски медийни платформи, включително Telegram, в публикации, по-късно повторени от полски издания.

Анализ на подкрепяния от държавата Полски институт за международни отношения (PISM) установи, че онлайн антиукраинското съдържание на полски език в X, Facebook, Instagram, TikTok и YouTube се е увеличило с повече от 250%, след като Зеленски е дал името на армейското поделение.

Голяма част от увеличението в тези и други платформи изглежда е изкуствено генерирано чрез бот активност, предназначена да създаде впечатление за бързо нарастващи антиукраински настроения, каза Филип Брийка от PISM.

Съобщенията бяха фокусирани до голяма степен върху засилване на противоречията, а не върху разпространение на невярна информация, което според анализаторите може да е нова руска тактика за дезинформация.

Москва отрича разпространението на дезинформация и твърди, че западните лидери умишлено преувеличават заплахата от Русия за свои собствени политически цели.

"Руската федерация не се намесва в отношенията между други държави", се казва в имейл изявление на руското посолство във Варшава, добавяйки, че обвиненията за разпространение на дезинформация от страна на Русия с цел подкопаване на подкрепата за Украйна са неоснователни.

Тъй като основните факти често са реални, анализаторите казват, че подобни кампании са по-трудни за идентифициране и противодействие, отколкото конвенционалната дезинформация чрез фалшиви новини.

"Събитието е реално, но интерпретацията му е наложена от външен актьор", каза Войчех Покора, анализатор във фондация Info Ops Poland, независим изследователски проект.

Въпреки че Полша остава верен съюзник на Украйна във войната ѝ срещу Русия, социологическите проучвания показват влошаване на подкрепата за Украйна. Анкета на IBRiS, публикувана в началото на миналия месец, установи, че 33,6% от анкетираните са заявили, че отношението им към украинците се е влошило след спора, свързан с Втората световна война.

Отделно проучване на IBRiS, публикувано миналия месец, установи, че подкрепата за продължаване на военната помощ за Украйна е спаднала до 52% от 78% през 2022 г.

Експертите казват, че негативните настроения към Украйна не могат да се обяснят единствено с чуждестранно влияние и отразяват също умора от приблизително 1,8 до 1,9 милиона украински мигранти, спорове относно вноса на зърно и наследството от убийствата през Втората световна война.

Потокът от дезинформация относно спора "е паднал на плодородна почва", каза Олшевски от Министерството на цифровите технологии.

Украинците, живеещи в Полша, се сблъскват с нарастваща враждебност през последните месеци, което накара премиера Доналд Туск да призове за край на ксенофобските атаки.

Анкетьорите казват, че политиката спрямо украинците може да бъде ключова тема на изборите, тъй като проучванията показват, че проевропейското правителство на Туск може да се затрудни да запази властта си догодина.

Източник: Ройтерс