АП/БТА

Москва предлага данъчни стимули за привличане на китайско производство в Русия, а Пекин разширява бизнес присъствието си с хиляди нови компании

Русия и Китай подготвят стартирането на над 80 съвместни инвестиционни проекта, чиято обща стойност се оценява на 200 млрд. долара. Това заяви специалният представител на президента на Руската федерация по връзки с международни организации за постигане на целите за устойчиво развитие и съпредседател на руско-китайския Комитет за приятелство, мир и развитие Борис Титов, предаде ТАСС.

Титов посочи, че руското правителство въвежда данъчни стимули, които трябва да насърчат китайските партньори да преминат от модела „директни доставки при внос“ към локализация на производствата на територията на Руската федерация. Като успешен пример за такова сътрудничество той открои автомобилната индустрия, споменавайки проектите Haval, „Москвич“, както и плановете за автомобил „Волга“.

По думите му през 2025 г. китайски бизнесмени са регистрирали официално 13 000 компании в Русия — цифра, която „значително надвишава броя на западните“ компании, активно работещи на руския пазар.

Шестият руско-китайски форум на предприемачите се провежда в Сиан (провинция Шънси) от 24 до 25 ноември. Според ТАСС събитието е насочено към практическото разширяване на икономическите връзки между малките и средните предприятия на двете страни.

Още по темата

Журналист за преговорите с Украйна: Безумна е идеята Донбас да мине в Русия

Гледаме пазарлък, смята Христо Римпопов

Още

Греъм: Мирът трябва да гарантира, че Русия няма да нападне Украйна отново

Американският сенатор настоява мирното споразумение да включва ясни гаранции, които да предотвратят бъдеща руска агресия.

Още

Китай и САЩ проведоха преговори за морска сигурност в Хавай

Американските и китайските военни са провели тази седмица откровени и конструктивни преговори за морска сигурност, докато двете суперсили постепенно възстановяват военните комуникации след няколко месеца на търговско напрежение

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.