Защо ФСБ обикаля руските гробища?
През септември руски съд в град Ярославъл осъди мъж на средна възраст на 14 години затвор в наказателна колония – присъда, която обикновено се налага за най-тежките убийства в страната. Неговото престъпление се състои в това, че е снимал надгробните плочи на руски войници, загинали на фронта в Украйна.
На фона на пълното мълчание от страна на Кремъл относно реалните загуби на бойното поле, независими журналисти и активисти използват фотографията, за да документират истинската цена на войната, разкривайки мащаби, далеч надхвърлящи официално признатите от Москва. Според Ян К. Берендс от германския Център за съвременна история „Лайбниц“ умножаващият се брой гробове е гледка, която силно притеснява властите, защото им напомня за провала на войната на Владимир Путин и за огромния брой загинали.
Патрули на ФСБ по гробищата и обвинения в държавна измяна
През последните месеци руските власти отправиха официални предупреждения, че заснемането на военни гробове може да доведе до доживотен затвор, а служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) започнаха да патрулират из гробищата в страната в търсене на нарушители. От лятото насам в цяла Русия са арестувани няколко десетки души. Официалното обвинение по тези дела, които се гледат при закрити врата, е държавна измяна и по-конкретно сътрудничество с украинските разузнавателни служби.
Загубите на Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна са огромни. Проектът „Русия 200“ – база данни, създадена от независимата медия „Медиазона“ и руската служба на Би Би Си – съдържа имената на близо 283 000 загинали руски военнослужещи заедно с подробности за обстоятелствата около смъртта им. Тъй като „Медиазона“ разчита на информация от отворени източници като публикации в социалните мрежи и местни медии, екипът не разполага с ресурс и достъп да документира всеки един загинал.
Други институции оценяват загубите значително по-високо. Британското външно министерство и нидерландските разузнавателни служби смятат, че убитите руски военни са над половин милион, а през юли украинският президент Володимир Зеленски обяви, че в Украйна са загинали 700 000 руски войници.
Сянката на Афганистан и „държавната тайна“
Дори най-скромните оценки за руските жертви в Украйна многократно надвишават съветските загуби в Афганистан – конфликт, продължил близо десетилетие след нахлуването през 1979 г. Тогава, както и днес, Кремъл се опитваше да скрие истинската цена на войната. Професорът по история в Университета на Северна Каролина Джеф Джоунс припомня, че на близките на загиналите в Афганистан е било забранено да гравират мястото на смъртта върху надгробните плочи, а някои семейства дори са били принуждавани да организират погребенията през нощта, за да не привличат внимание. По-късно властите разрешили надписа „загинал героично при изпълнение на интернационалния си дълг“, но фразата „загинал в Афганистан“ останала под забрана.
В началото на войната в Украйна Москва не беше толкова потайна. През септември 2022 г., шест месеца след старта на инвазията, тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че са загинали 5937 руски войници. Оттогава насам официалните данни почти липсват, а превръщането на конфликта в продължителна война накара Кремъл да затвори всички канали за разследване. През април 2024 г. говорител на Кремъл напомни на журналистите, че информацията за жертвите е държавна тайна и нейното оповестяване е изключителен прерогатив на Министерството на отбраната.
Засекретени статистики и съдебни дела
По-късно през 2024 г. официалната статистическа служба „Росстат“ спря публичния достъп до данните за наднормената смъртност в страната – информация, която беше достъпна още от 90-те години на миналия век в резултат на реформите по време на перестройката и гласността. Редакторът в „Медиазона“ и съавтор на проекта „Русия 200“ Дмитрий Трешчанин обяснява, че тази статистика е била безценен инструмент за проверка на данните, тъй като срещу официалните числа на държавата властите не са могли да използват дежурното обвинение във фалшиви новини.
Москва ограничи и информацията за съдебните дела, свързани с изчезнали военнослужещи. В началото на 2025 г. журналистите забелязаха безпрецедентен скок на делата, заведени от военни поделения за обявяване на безследно изчезнали войници за мъртви, след като те не са се завърнали от фронта в продължение на месеци. По думите на Трешчанин броят на тези дела е нараснал експоненциално от 40 000 до 70 000 само за четири месеца, а два месеца по-късно е достигнал 90 000 – над десет пъти повече в сравнение с първите години на войната. В края на 2025 г. правителството засекрети и достъпа до тези съдебни производства.
Битката за нови попълнения и международния имидж
Днес Трешчанин и колегите му подхождат с повишено внимание към снимките от гробища. Въпреки че в началото на инвазията кадрите от погребения са били основен източник на информация, след реакцията на Кремъл методът е станал твърде опасен, а доброволци на проекта са били нападани на гробищата.
Според руския военен анализатор Ян Матвеев, съратник на покойния дисидент Алексей Навални, основната причина Кремъл да пази толкова ревниво информацията за загубите е необходимостта от набиране на нови войници. Той посочва, че по този начин властите заблуждават потенциалните доброволци, защото ако хората лесно можеха да разберат какъв процент от договорно наетите войници оцеляват на фронта или колко кратко живее един новобранец, би било изключително трудно да се вербуват дори по 30 000 души месечно.
Освен това, прикривайки загубите, Москва се опитва да впечатли външната аудитория – и по-конкретно Доналд Тръмп – за да го убеди, че руската армия е на прага на победата. Въпреки новите забрани журналистите продължават да адаптират методите си, убедени, че в страна с мащабите на Русия запушването на един източник на информация неизбежно води до появата на друг.
Източник: POLITICO
