АП/БТА

Стокхолм обмисля оръжия с радиус до 2000 км, мотивирайки се със засилващите се руски ракетни способности

Шведските въоръжени сили искат да придобият ракети с далечен обсег, които да им дават възможност да поразяват цели дълбоко във вътрешността на Русия – това заяви министърът на отбраната Пол Йонсон, цитиран от Ройтерс.

В доклад, одобрен от правителството тази седмица, армията на страната настоява за оръжия с радиус на действие до 2000 километра, които да позволят удари по ключова инфраструктура, разположена далеч зад линиите на противника.

„Уроците от войната в Украйна показват, че Русия активно увеличава потенциала си за далекобойни удари чрез крилати и балистични ракети, както и чрез дронове“, посочи Йонсон. „За нас е приоритет да изградим по-силна възпираща мощ срещу подобни заплахи“, допълни той.

Разстоянието между Стокхолм и Москва е около 1000 км. В момента шведските военновъздушни сили разполагат с поръчани крилати ракети „Таурус“, които могат да атакуват цели на до 500 км, но според Йонсон страната трябва да разгледа и други форми на въоръжение, осигуряващи по-голям обсег.

Министърът добави, че през следващите пет години се очаква Русия да засили военното си присъствие и капацитет, поради което Швеция трябва да увеличи своите способности за противовъздушна отбрана и разузнаване.

Още по темата

Медии в Швеция: Пер-Матиас Хьогмо поема Лудогорец

65-годишният бивш селекционер на Норвегия е фаворит да замени временното ръководство в Разград

Още

Колумбия ще закупи изтребители от Швеция за над 4 млрд. долара

"Ще закупим шведски изтребители "Грипен" на стойност 4,3 млрд. долара", посочи президентът на Колумбия

Още

Дронове затвориха летище в Швеция

Дроновете причиниха големи смущения в цяла Европа през последните месеци, налагайки временно затваряне на летища в няколко страни. Някои служители обвиниха за инцидентите хибридната война, водена от Русия. Москва отрече всякаква връзка с инцидентите

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.