АП/БТА

Анализ на The Economist предупреждава, че липсата на стратегия и огромните загуби могат да доведат Путин до катастрофална равносметка

Ако войната в Украйна продължи до 10 юни 2026 г., тя ще надмине по продължителност Първата световна война. Боевете са в застой, но руското командване продължава да праща войници в поредица от обречени атаки. Както пише заместник-редакторът на The Economist Едуард Карр, президентът Владимир Путин вероятно няма ясен план как да постигне победа над Украйна и в бъдеще ще бъде изправен пред тежките последици от това.

Според Карр същината на проблема е, че Путин така и не успя да спечели решаващо предимство на бойното поле. Неговата амбициозна лятна офанзива през 2025 г. претърпя пълен провал. Журналистът отбелязва, че руската тактика все по-често се свежда до изпращането на малки щурмови групи в т.нар. „месомелачка“, където малцина успяват да пробият, а останалите загиват.

Карр подчертава, че за година — до средата на октомври — руските загуби са се увеличили с близо 60%, достигайки между 984 000 и 1 438 000 военнослужещи. От тях между 190 000 и 480 000 са убити. По негови изчисления на всеки един загинал украинец се падат петима руски войници. Той припомня и че през лятото руската армия не успя да превземе нито един голям украински град.

Макар Русия да напредва бавно на някои участъци, Карр смята, че за пълното завземане на четирите области, които Кремъл претендира, биха били необходими още около пет години. Той прогнозира, че при настоящия темп общите руски загуби биха могли да достигнат почти 4 милиона души.

Тази липса на успех на фронта според него обяснява и защо Путин засилва ударите по украински градове и инфраструктура. Целта е да направи част от страната трудно годна за живеене и да отслаби морала на населението.

Карр добавя, че Путин е разчитал президентът на САЩ Доналд Тръмп да наклони баланса в негова полза. Според журналиста Тръмп би могъл да наложи на Украйна неблагоприятен мир, ако прекрати американската помощ — включително разузнавателната и противовъздушната подкрепа. В началото на 2025 г. дори изглеждало, че Тръмп е по-близък до позицията на Кремъл.

Сега обаче ситуацията е различна: Европа финансира голяма част от въоръжението за Украйна — жест, който отговаря на исканията на Тръмп съюзниците да поемат по-голям товар. Журналистът пише, че американският президент е осъзнал, че изоставянето на Украйна би разрушило стремежа му да влезе в историята като глобален лидер и потенциален носител на Нобелова награда. Допълнително, през октомври той дори наложи санкции срещу руските петролни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“.

Карр смята, че Путин ще продължи войната и през 2026 г., вярвайки, че времето работи в негова полза. Но, предупреждава авторът, опитът от войните във Виетнам, Афганистан и Ирак показва, че лидерите често се вкопчват в надежди за промяна, дори когато шансовете са минимални.

Журналистът заключава, че Путин вероятно очаква генералите му да открият нов начин да водят войната, докато Украйна не изчерпи ресурсите си, докато правителството ѝ не се разклати или докато Тръмп или европейските лидери не загубят търпение.

Още по темата

Путин и Токаев ще обсъдят газови проекти и санкциите на САЩ, съобщи Кремъл

Москва и Астана ще разгледат енергийните връзки и влиянието на американските санкции върху руските нефтени компании, докато Казахстан балансира между Русия и Запада

Още

Нови спекулации около здравето на Путин след необичайни кадри от среща в Кремъл

Снимки от среща в Кремъл показаха руския президент в необичайно напрежение, което възроди спекулациите за неговото физическо състояние – въпреки официалните опровержения от Кремъл.

Още

Песков: Кремъл очаква продуктивно посещение на Путин в Индия преди края на годината

Москва и Ню Делхи подготвят серия от споразумения, сред които и договор за мобилност на работната сила, който може да задълбочи икономическите връзки между двете страни

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.