Новите високоскоростни руски щурмови дронове се появяват все по-често над бойното поле, но украински доброволци съобщават, че вече успяват да ги неутрализират с евтини дронове-прехващачи, предава Business Insider.
Лидерът на доброволческа организация Серхий Стерненко обяви, че местно произведеният прехващач „Стинг“ е унищожил няколко реактивни „Геран-3“.
„Това е историческо постижение“, написа той в своя Telegram канал, публикувайки снимка от бързо летящ украински дрон. Появата на реактивните „Геран-3“ — руската версия на иранския „Шахед-238“ — предизвика сериозна тревога в Киев.
Според украинския Генерален щаб Москва вече е използвала 138 подобни реактивни дрона, като по-голямата част от тях са били свалени, макар че не се уточнява по какъв начин. В отговор Украйна развива собствени дронове-прехващачи — малки и сравнително евтини FPV устройства на стойност между 2000 и 6000 долара, които се превръщат в ключов елемент от противовъздушната ѝ отбрана.
„Стинг“, разработен от украинската компания Wild Hornets, достига скорост около 340 км/ч и вече демонстрира ефективност срещу по-бързите цели. Украински официални лица отбелязват, че Русия все още използва ограничено количество „Геран-3“ и вероятно тества реакцията на украинската отбрана, преди да премине към масово производство.
Същевременно новият руски дрон е по-усъвършенстван от своя предшественик и разполага с подобрена навигация, по-устойчива на електронни смущения. Междувременно украинските разработчици уверяват, че вече подготвят ново поколение прехващачи, способни да се справят и с реактивните „Шахеди“, но засега подробности не се разкриват.
Всяко действие за „изчистване на вината“ на Русия в рамките на мирно споразумение би било „историческа грешка с огромни последици“, заяви европейският комисар по правосъдие пред POLITICO
Медиите отразяват предпазливо оптимизъм и сериозни разногласия след преговорите във Флорида
До 100 КАБ са унищожени за три месеца; тече разработка на нови средства за противодействие и тестове на западни системи
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)