Война за деца зъврши със смърт: Има ли прошка за кървавата баня в Болярци?

22 януари 2026, 07:00
Мартин Стоянов
Пловдив

Една история за разбито семейство, селска вендета и тънката граница между защитата и отмъщението

В тихото село Болярци границата между битовия скандал и кървавата трагедия се оказва точно едно острие разстояние. Година след като един баща падна мъртъв, а друг бе пратен зад решетките, съдебната сага за смъртта на Георги Асенов навлезе в нова, драматична фаза. Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата от 6 години затвор за Стойчо Асенов и върна делото на Пловдивския апелативен съд с ясен мотив: законът не може да толерира „подготвената“ самоотбрана.

Ябълката на раздора: Две деца и една изгубена любов

Всичко започва не с нож, а с раздяла. Стойчо и Ана някога са споделяли един покрив, но животът ги разделя. Ана намира нов пристан при Иван – сина на Георги Асенов. Но мирното съжителство в Болярци е илюзия. В центъра на бурята са двете дъщери на Стойчо и Ана. Бащата иска родителските права, а напрежението между двете фамилии се трупа като барут, чакащ само една искра.

Тази искра пламва на 19 юни 2023 г. Ана не се явява за оформяне на документите за децата. Гневът на Стойчо го отвежда пред дома ѝ, където езикът на дипломацията е заменен от дъжд от камъни по покрива. Подаден е сигнал на 112, но държавната машина е твърде бавна за яростта, която предстои.

Нощта на погрома

Усещайки, че отсрещната страна се готви за разплата, Стойчо търси кварталния полицай. Не го намира. Тогава взема съдбоносно решение – вместо да се скрие, той се въоръжава с нож.

От другата страна „армията“ вече е мобилизирана. Иван събира братовчедите си. Въоръжени с метален прът, дървен кол и лопата, те потеглят към дома на Стойчо. Бащата на Иван, Георги, ги следва с втора кола. Той носи дървен кол – инструмент, който по-късно ще стане част от неговата собствена гибел.

Пред дома на Стойчо настъпва хаос. „Меле“ е слаба дума за това, което описват свидетелите. Братовчедът Рангел Славчев атакува яростно близките на Стойчо, но получава удар с нож. На помощ на Стойчо се притича съседът Костадин Динков. Славчев е тежко ранен, но оцелява по чудо.

Шест удара в гръб

Кулминацията на трагедията настъпва, когато възрастният Георги Асенов напада майката на Стойчо с кол. Чувайки писъците на жената, която го е родила, Стойчо губи самообладание. Той не влиза в челен двубой. Приближава се към Георги в гръб и нанася шест удара с ножа. Шест рани, които прекъсват нишката на живота на Георги почти мигновено.

Съдебният лабиринт: От 15 на 6 години... и обратно

Първоначално Пловдивският окръжен съд е безмилостен – 15 години лишаване от свобода за убийство. Но Апелативният съд пренаписва историята. Магистратите там приемат тезата за „неизбежна отбрана“ по отношение на ранения Рангел и оправдават съседа Динков. Присъдата на Стойчо е драстично намалена на 6 години с аргумента, че той е действал в състояние на уплаха и при самозащита.

ВКС обаче не се съгласи. Върховните съдии поставиха фундаментален правен въпрос: Може ли да твърдиш, че си изненадан от нападение, ако сам си се въоръжил и си чакал врага? Според ВКС, Стойчо е бил подготвен за сблъсъка. Ножът в джоба му е знак за съзнателно търсена разправа, а не за инстинктивна защита.

Какво следва?

Сега делото се завръща в Пловдив при нов съдебен състав. Въпросът вече не е дали Стойчо е убил Георги – това е ясно. Въпросът е дали българското правосъдие ще разчете действията му като акт на отчаян син, бранещ майка си, или като хладнокръвно отмъщение, маскирано като самоотбрана.

Болярци чака отговор. А дотогава две семейства остават разделени от гробове и затворнически стени, напомняйки, че в една война между съседи победители няма. Само потърпевши.