Датата е 12 декември 2010 година. Мястото – село Торос, община Луковит. Равносметката – едно мъртво 8-годишно момиче, четири други деца, системно тровени с алкохол, и едно правосъдие, което звучи като жестока подигравка с паметта на жертвата.

Нощта на екзекуцията

Трагедията, която разтърси България, започва с „греяна ракия за сгряване“. В онази фатална вечер 46-годишният Радослав Василев и 29-годишната му партньорка Аксиния сядат на масата. На децата – пет на брой, най-малкото от които на година и половина – също е сипван алкохол. Целта? „Да не кашлят и да заспят по-бързо“.

Когато полицията влиза в „къщата на ужасите“, заварва сюрреалистична и смразяваща гледка. 8-годишната Нина лежи мъртва, с разбит от цепеница череп. Върху трупчето ѝ са легнали три от сестрите ѝ, опитвайки се да я стоплят или да я оплачат в алкохолното си зашеметяване. Най-малкото дете, Васил, е открито в безсъзнание върху купчина парцали, потънало в собственото си повръщано – жертва на тежко алкохолно натравяне.

Дрегерът отчита 2,75 промила в кръвта на бременната в седмия месец майка и 1,6 промила в оцелялата 8-годишна близначка Силвия.

Съдебният абсурд: Убийство срещу „престой в ареста“

Въпреки тежестта на престъплението, Темида се оказва неочаквано благосклонна към пастрока-убиец. В края на юни прокуратурата внася обвинителен акт, но до тежък процес не се стига. Радослав Василев се признава за виновен и сключва споразумение с държавното обвинение.

Резултатът? На 22 август съдът в Луковит постановява присъда от едва 5 месеца и 5 дни затвор. Тъй като законът позволява приспадане на времето, прекарано в предварителния арест, се оказва, че Радослав е „излежал“ наказанието си още преди да чуе присъдата. Убиецът на 8-годишно дете се прибира у дома като като свободен човек, докато пръстта върху гроба на малката Нина едва е изстинала.

Парадоксът: Глоба за будните, свобода за насилниците

Докато пастрокът излизаше от ареста с чиста съвест пред закона, държавната машина намери друг „виновник“ – кмета на село Торос, Петко Петков. Агенцията за закрила на детето му наложи глоба от 1000 лева с мотив, че е „подценил случая“.

„Поне 5-6 пъти съм предупреждавал за ситуацията! Казвал съм лично на Иван Братулев (шеф на „Социално подпомагане“),“ защитава се огорченият кмет. Хората в селото, станали свидетели на системния тормоз и алкохолни запои в „Къщата на ужасите“, застанаха зад него. Над 600 души подписаха петиция в негова защита. Въпреки че районният съд отмени глобата му, държавните чиновници продължиха да преследват кмета в административните съдилища – енергия, която, ако беше вложена в превенция, може би щеше да спаси живота на Нина.

Животът продължава в същата тиня

Междувременно майката Аксиния, която бе намерена в нощта на убийството с рекордните 2,75 промила алкохол, докато децата ѝ лежаха върху трупа на сестра си, вече е родила шестото си дете – момиченце на име Цветелина.

Въпросът, който остава да тежи над село Торос и над цялата ни правосъдна система, е: Колко струва животът на едно българско дете?

Според споразумението между прокуратурата и защитата на Радослав Василев – точно 155 дни. Толкова, колкото убиецът прекара в ареста, докато чакаше „справедливостта“ да го пусне обратно на улицата.

Днес децата са разпръснати между социални институции и роднини, пастрокът е на свобода, а социалните служби продължават да твърдят, че „сигнали не са постъпвали“. В Торос обаче всички знаят истината. Знае я и малката Силвия, която разказа как са ги напивали с греяна ракия, за да не усещат студа. Но за държавата този случай е приключен. С досие, споразумение и една малка, тиха надгробна плоча.