Освобождаването им е свързано с британските правила и кризата с пренаселените затвори
Предсрочното освобождаване и депортиране в България на Ваня Габерова и Иван Стоянов – двама от шестимата българи, осъдени във Великобритания за шпионаж в полза на Русия, предизвика въпроси както на Острова, така и у нас. Решението не означава, че присъдите им са отменени или че британските власти са променили оценката си за извършените престъпления.
Причината се крие в действащото британско законодателство, което позволява чуждестранни граждани да бъдат депортирани след изтърпяване на определена част от наказанието си. Габерова, осъдена на 6 години и 8 месеца, и Стоянов, получил 5 години и 3 месеца затвор, са сред членовете на групата с най-кратки присъди.
Решението можем да свържем и с на кампанията на британското правителство за намаляване на пренаселеността в затворите. През последните месеци хиляди лишени от свобода, включително чуждестранни граждани, са били освободени или депортирани, като мярката има за цел да намали натиска върху затворническата система и разходите за нейното поддържане.
Британски медии поставиха въпроса дали хората, които са били обект на наблюдение от шпионската група, е трябвало да бъдат уведомени предварително. Сред тях е и разследващият журналист Христо Грозев, който публично заяви, че не е бил информиран за освобождаването им.
По време на процеса прокуратурата представи доказателства, че групата е действала по указания на издирвания бизнесмен Ян Марсалек, сочен за координатор на шпионската мрежа. Разследването показа още, че членовете ѝ са изпълнявали задачи по наблюдение на конкретни лица и обекти в няколко европейски държави.
Какво предстои за останалите четирима осъдени, предстои да стане ясно. Очакванията са и спрямо тях да бъдат приложени същите правила, когато изтърпят необходимата част от наложените им присъди. Сред тях е и соченият за ръководител на групата Орлин Русев, който получи най-тежкото наказание – 10 години и 8 месеца лишаване от свобода.
