Активист за правата на българите в Западните покрайнини бе обявен за заплаха за националната сигурност на Сърбия
Янев, който е член на Управителния съвет на Научен институт „Западни покрайнини“, е бил задържан за около час на границата
Българският правозащитник и активист за правата на българите в Западните покрайнини д-р Валентин Янев не е бил допуснат в Сърбия, където е трябвало да участва в екологична среща в Босилеград. Като основание за отказа е посочена разпоредба, свързана с предотвратяване на заплахи за националната сигурност на страната.
Янев, който е член на Управителния съвет на Научен институт „Западни покрайнини“, е бил задържан за около час на границата. Пред БГНЕС той разказва, че е получил документ, според който представлява заплаха за националната сигурност на Сърбия.
В Босилеград той е трябвало да участва в кръгла маса, посветена на рисковете от рудодобива и трансграничното замърсяване. Като лекар Янев е подготвил и материали за влиянието на минната дейност върху здравето на населението, включително за влошаването на здравословното състояние и повишената смъртност.
Случаят с недопускането му обаче поставя и по-широк въпрос – какви биха били последствията за България при възобновяване на рудодобива в мина „Караманица“, която се намира в непосредствена близост до границата.
В момента мина „Караманица“ е временно затворена, но в района продължават сондажни дейности за проучване на нови рудни находища. По информация на Янев вече се предприемат действия, свързани с евентуалното възстановяване на рудодобива.
Според него последиците от работата на мината вече са се усещали и от българската страна на границата. Той посочва, че отпадъци и рудни материали са попадали чрез река Драговищица в Кюстендилския край, а оттам във водосборната система на Струма.
Затова Янев определя проблема не само като въпрос за Босилеградско, но и като трансграничен проблем, който засяга пряко български интереси.
По думите му евентуалното възобновяване на добива би могло да създаде сериозни рискове за природата и населението в района, както и за земеделието в Кюстендилския край, известен като „овощната градина на България“.
„Той няма да е тази овощна градина, ако тези мини бълват отпадъци и руди и си ги сипват в България“, предупреждава Янев пред БГНЕС.
Според Янев българските институции разполагат с механизми, чрез които могат да защитят интересите на страната при трансгранични екологични рискове. Сред тях той посочва международните конвенции, европейските процедури и механизмите за оценка на трансграничното въздействие върху околната среда.
Особена роля той отрежда на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според него ведомството трябва внимателно да следи развитието на рудодобива в близост до българската граница, включително около „Караманица“ и мина „Грот“.
При евентуално възобновяване на дейността в „Караманица“ България трябва да настоява да участва в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, смята Янев. По думите му МОСВ трябва да заеме активна позиция още преди започването на добива.
„МОСВ не трябва да е врата за започване на рудодобива, а трябва да е бариера, спирачка за започване на този рудодобив“, заявява той.
Янев призовава България да използва всички налични международни, европейски и дипломатически механизми, за да предотврати потенциално замърсяване от минната дейност.
