Основното послание за страните на Балканите бе, че са изложени на риск да загубят трайно над 700 милиона евро, ако реформите от Плана за растеж не бъдат завършени до края на гратисните периоди, предстоящи през 2026 г. Сърбия ще загуби по-голямата част от това, но въпреки че Кос ясно посочи тази възможност, тя спомена тази страна сред кандидатите, което не беше така със Северна Македония.

В обръщението си към евродепутатите Кос първо подчерта, че на 29 август народът на Исландия ще гласува дали да поднови преговорите за членство с ЕС, в момент, когато мнозина поставят под въпрос или отхвърлят ЕС, което според нея показва, че в един нестабилен свят той все още има притегателна сила.

"Искам да заявя ясно, че ако исландците решат да се насочат към пълна интеграция в ЕС, Съюзът ще бъде готов", заяви Кос, обръщайки се към скептиците, които не вярват, че ще има ново разширяване.

Тя подчерта, че ЕС трябва да даде на страните кандидатки надеждно предложение и "здраво да ги закотви в европейското политическо пространство", намалявайки риска от съперничещи си сили, които да оформят бъдещето на нашия континент.

Говорейки за кандидатите, тя посочи, че Украйна и Молдова правят най-бързи реформи, че Черна гора е затворила 14 глави и че скоро ще започнат разговорите за писане на Договора за присъединяване, че Албания е отворила шест глави и че Косово също е показало напредък, въпреки че не е на масата за преговори.

"Все по-загрижени сме за случващото се в Сърбия. От закони, които подкопават независимостта на съдебната система, до репресии срещу протестиращите и постоянна намеса в независимите медии. В момента оценяваме дали страната все още отговаря на условията за плащания по финансовите инструменти на ЕС", каза Кос, с което на практика потвърждава, че Брюксел сериозно обмисля спиране на финансирането за тази страна.

Правейки сравнение, тя оцени, че Украйна и Молдова се справят по-добре с изискванията, докато напредъкът е много по-бавен в Западните Балкани.

"Миналата седмица писах до властите в региона да ускорят реформите си – или гражданите им ще загубят. Планът за растеж е строго базиран на резултатите и е ограничен във времето. В момента над 700 милиона евро са изложени на риск да бъдат загубени завинаги в целия регион, ако реформите не бъдат завършени до юни 2026 г. или декември 2026 г.", подчерта Кос.

За тези, които ще продължат, тя посочи, че приемането ще бъде защитено от защитни механизми, така наречените "предпазни клаузи". Въпреки че подобни мерки не са нищо ново, напротив, те бяха прилагани и за България и Румъния, сега поради мащаба на разширяването, политическия контекст и уроците от миналото има натиск от страна на държавите членки да ги прилагат по-широко.

"Урокът, извлечен от 2004 г. насам, е, че се нуждаем от предпазни мерки, които ще гарантират, че новите членове спазват правилата и че целостта на нашия Съюз е осигурена, дори след 5, 10 или 20 години. Бъдещите договори за присъединяване ще трябва да включват предпазни мерки, които са надеждни, ефективни и могат да бъдат прилагани, ако след присъединяването се появят сериозни недостатъци", обяви Кос.

Според нея Договорът за присъединяване с Черна гора трябва да бъде първият от ново поколение, а включването на тези предпазни механизми няма да означава, че се поставят допълнителни условия за страната.

"Но ако страните се върнат към нашите основи, като демокрацията и върховенството на закона, предпазните мерки трябва да бъдат ефективни и ние винаги трябва да можем да защитим нашия Съюз", каза Кос.

Ето какво посочват северномакедонски медии по темата:

"Северна Македония не е "притеснена" от нищо от това, защото не прави нищо, за да продължи преговорите с ЕС. Нещо повече, победата на Румен Радев на парламентарните избори като бъдещ министър-председател би могла да усложни българската позиция по отношение на Северна Македония, тъй като той се противопостави на компромиса с конституционните изменения, направени от София, и облагодетелства Протокола с въпроси, свързани с историята, речта на омразата, досиетата на УДБА и други подобни. Единственото положително е, че Радев, за разлика от Бойко Борисов, е възприеман като руски "троянски кон" в ЕС и присъствието му там би могло да насочи подкрепата към Северна Македония."