Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че Европейският съюз няма да позволи присъединяването на държави, които могат да подкопаят неговите институции, ценности или вътрешна стабилност. Тя направи това изявление по време на дебат в Европейския парламент, посветен на новата стратегия за разширяване на ЕС, която евродепутатите трябва да гласуват.

„Няма троянски коне. Държави, които биха ни подкопали отвътре, не могат да станат членове на ЕС“, заяви Кос пред евродепутатите. Тя подчерта, че Съюзът трябва да бъде абсолютно сигурен, че бъдещите членове са стабилни и устойчиви демокрации, способни да се противопоставят на външно влияние.

Според еврокомисаря държавите, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да демонстрират силни институции, стабилна правова държава и ясна ангажираност към европейските ценности. Кос предупреди, че особено важно е страните кандидатки да могат да устоят на токсично влияние от външни сили, включително Русия, което според нея остава сериозно предизвикателство за европейската сигурност.

Тя подчерта, че върховенството на закона остава ключовият критерий в процеса на разширяване. По думите ѝ настояването за реални реформи в съдебната система, борбата с корупцията и укрепването на демократичните институции е от съществено значение за запазване на доверието в европейската интеграция.

„Няма преки пътища към членството в ЕС“, заяви Кос и добави, че всяка държава кандидат трябва да изпълни всички критерии, без изключения и без политически компромиси.

По време на дебата еврокомисарят отправи и предупреждение към страните, които се считат за най-напреднали в процеса на присъединяване. Тя подчерта, че дори водещата позиция в преговорите не гарантира специално отношение или по-бързо членство.

Като пример тя посочи Черна гора, Албания, Украйна и Молдова – държави, които според Европейската комисия са постигнали най-голям напредък по пътя към ЕС. Въпреки това Кос подчерта, че всяка следваща стъпка зависи от реални и устойчиви реформи.

Стратегията за разширяване, обсъждана в Европейския парламент, поставя силен акцент върху подход, основан на реални заслуги. Това означава, че всяка държава кандидат ще бъде оценявана индивидуално, според това доколко изпълнява критериите за членство и прилага европейското законодателство.

Документът подчертава и необходимостта от преодоляване на двустранните блокажи между държавите членки, които често забавят процеса на разширяване. Според евродепутатите подобни политически препятствия могат да подкопаят доверието в европейската перспектива на страните кандидатки.

Автор на стратегията е литовският евродепутат Петрас Ауштревичус, който призова европейските институции да запазят политическия импулс за разширяване, но без компромиси със стандартите.

„Няма преки пътища към върховенството на закона и условността – свободата на медиите, правата на човека, защитата на малцинствата, равенството между половете и недискриминацията са задължителни“, подчерта той по време на дебата.

В документа се отбелязва още, че независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и активното участие на гражданското общество са ключови условия за напредък в преговорите за членство. Тези фактори са особено важни в контекста на нарастващите авторитарни тенденции в някои региони.

Стратегията поставя акцент и върху необходимостта страните кандидатки да се придържат към общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, което се разглежда като показател за реалната им ангажираност към европейските ценности и принципи.

Очаква се Европейският парламент да гласува документа на 11 март. Според текста разширяването на ЕС има ключово стратегическо значение в настоящата геополитическа обстановка, особено на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна.

В стратегията се подчертава, че разширяването носи взаимни ползи както за настоящите държави членки, така и за бъдещите. То се разглежда като инструмент за укрепване на европейската сигурност, за насърчаване на демокрацията и за стабилизиране на регионите около ЕС.

Документът заключава, че процесът на присъединяване остава един от най-силните механизми за насърчаване на демократични реформи, върховенство на закона и защита на основните права, като същевременно укрепва устойчивостта на страните кандидатки срещу външна намеса и геополитически натиск.