Според документа, публикуван днес, негативната тенденция е свързана и с наскоро прието законодателство, което ограничава автономията на прокуратурата и стеснява пространството за гражданска активност
Сърбия е отбелязала отстъпление в повечето области, свързани с демократичното развитие, през последната година. Най-сериозно влошаване се наблюдава при достъпа до правосъдие, свободата на сдружаване и събранията, както и по отношение на личната неприкосновеност и сигурност.
Това показва докладът „Глобално състояние на демокрацията 2026“ на Международния институт за демокрация и изборно съдействие (IDEA), цитиран от регионалната телевизия Ен1.
Според документа, публикуван днес, негативната тенденция е свързана и с наскоро прието законодателство, което ограничава автономията на прокуратурата и стеснява пространството за гражданска активност.
IDEA обръща специално внимание на продължаващия натиск върху гражданското общество, медиите и неправителствените организации в Сърбия.
В доклада се посочва още, че европейската перспектива на страната дава на ЕС значителни възможности да настоява за премахване на ограниченията и за укрепване на върховенството на закона.
Според анализа сръбски представители са използвали твърденията на американския президент Доналд Тръмп за лошото управление на Американската агенция за международно развитие (USAID) като аргумент за предприемане на действия срещу организации от гражданското общество.
Сърбия сред държавите с най-сериозно влошаване
Сърбия е сред държавите със средно ниво на демократично представяне, при които е отчетено най-значително влошаване през разглеждания период. В същата група попадат Грузия, Израел, Малави и САЩ.
В световен мащаб най-рязко влошаване е регистрирано в Афганистан, Мавритания и Мианмар.
В четирите основни категории, използвани от IDEA – представителство, права, върховенство на закона и участие – Сърбия заема съответно 108-о, 81-во, 80-о и 87-о място сред общо 173 държави.
Демократичен спад и в Европа
Докладът отчита негативна тенденция и в Европа. В периода между 2020 и 2025 г. са регистрирани 77 влошавания по 154 показателя, свързани с демокрацията, докато подобренията са едва 42.
Повече от половината европейски държави са отчели спад поне по един от показателите. Най-често това се отнася до гражданските свободи, достъпа до правосъдие и почтеността на изборния процес.
Най-голям брой негативни промени са регистрирани в Източна Европа – 28. Следват Централна Европа с 18, Южна Европа с 16 и Северна и Западна Европа с 15.
Втората част на изследването разглежда връзката между отслабването на демократичните институции и насилствените конфликти. Според анализа ерозията на демократичните механизми може да увеличи риска от насилие, докато устойчивите демократични институции могат да служат като защита срещу възникването и задълбочаването на конфликти.
