Транспортният министър: Бизнесът трябва да участва от самото начало в стратегическите транспортни проекти
Необходимостта от нов подход се обуславя и от ограничения публичен ресурс, включително при комбинирането му с европейско финансиране, както и от недостига на инвестиции в транспортната свързаност
Ролята на частния сектор при развитието на транспортната инфраструктура трябва да се промени, като бизнесът бъде включен още от началните етапи на подготовката на стратегическите проекти, а не само при тяхното изграждане. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев при представянето на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура.
В Гранитната зала на Министерския съвет беше представен анализ на работна група, който набелязва стратегическите за България транспортни проекти и възможностите за ускоряване на тяхната подготовка и реализация в партньорство с частния сектор и международни и местни финансиращи организации.
В събитието участват премиерът Румен Радев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представители на проектантския, инженерния и строителния бранш, финансови институции и организации, ангажирани с транспортната политика.
Нов модел за участие на бизнеса
„Ролята на бизнеса досега се е свеждала единствено до изграждането на инфраструктурата“, посочи Пеев. Според него този модел трябва да бъде променен, така че частният сектор да участва в целия процес по формирането и реализацията на стратегическия портфейл от проекти – в пътния и железопътния транспорт, пристанищата и авиацията.
Необходимостта от нов подход се обуславя и от ограничения публичен ресурс, включително при комбинирането му с европейско финансиране, както и от недостига на инвестиции в транспортната свързаност.
Пеев подчерта, че правителството се нуждае от експертизата и критичната оценка на бизнеса. В изготвения анализ е разгледана степента на проектна готовност, както и потенциалната възвръщаемост при концесиониране или други форми на публично-частно партньорство. Включена е и информация за разработени предконцесионни анализи за пристанища, летища и интермодални терминали.
„Публично-частно партньорство“ не е мръсна дума, стига държавата да намира баланс между обществения интерес и интересите на частния сектор, подчерта транспортният министър.
1875 км стратегическа пътна инфраструктура
Според представените данни стратегическата пътна инфраструктура, която трябва да бъде модернизирана, е с обща дължина 1875 км. В момента се работи по отсечки с дължина около 340 км, докато за повече от 1250 км няма влязла в сила екологична оценка.
Сред основните приоритети е подобряването на вертикалната свързаност на страната. Като ключови проекти Пеев посочи направленията Видин–Кулата и Русе–Маказа, автомагистрала „Черно море“, както и развитието на връзките през Дунав, където в момента между България и Румъния функционират два моста.
При железопътната инфраструктура анализът определя като стратегически общо 2056 км. Строителни и други дейности се извършват по 636 км, а повече от 453 км са без екологична оценка и необходимата предпроектна подготовка.
Транспортните коридори и сигурността на България
Част от набелязаните инфраструктурни проекти са с двойно предназначение и имат значение не само за икономиката, но и за военната мобилност и сигурността на страната.
Според Пеев България трябва да използва по-активно геостратегическото си положение като връзка между Азия и Европа. Значението на алтернативните сухопътни транспортни коридори нараства и заради геополитическото напрежение и рисковете пред традиционните маршрути за международна търговия.
„Мина времето, в което всяка държава действаше сама и на базата на собствените си интереси“, заяви министърът. По думите му транспортната свързаност вече трябва да се разглежда в значително по-широк геополитически контекст.
Правителството вече е разработило критерии за приоритизиране на националните стратегически проекти, сред които европейската и международната свързаност, военната мобилност и значението им за отделните сектори. Изготвен е и първоначален правен анализ за възможностите за ускоряване на инфраструктурните инвестиции.
Пеев се обяви и за създаването на специално координационно звено, което да наблюдава цялостния процес и да координира подготовката и изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти.
