Балкани

РСМ се сблъска с демографска катастрофа

2 януари 2026, 11:49
Таралеж ПК

БТА

През 2024 г. в страната са родени 16 061 деца, а 20 201 души са починали, което води до сериозен отрицателен прираст

Република Северна Македония навлиза в дълбока демографска криза. Данните от „Статистически годишник 2025“ показват тревожна картина – през 2024 г. в страната са починали значително повече хора, отколкото са се родили, броят на браковете спада, а разводите продължават да се увеличават.

Повече починали, отколкото родени

През 2024 г. в РСМ са родени 16 061 деца, което е с близо 700 по-малко спрямо предходната година. В същото време 20 201 души са починали, което води до сериозен отрицателен естествен прираст. Това е шеста поредна година, в която смъртността надвишава раждаемостта.

Само преди по-малко от десетилетие – през 2016 г. – в страната са били регистрирани 23 002 новородени, което ясно показва колко бързо се задълбочава демографският срив.

Македонците живеят по-дълго, но стават по-малко

Парадоксално, очакваната продължителност на живота в страната се увеличава. През 2024 г. тя достига 76,6 години, спрямо 75,32 години две години по-рано. Жените остават по-дълголетни – средно 78,8 години, докато при мъжете тя е 74,4 години.

Въпреки това, по-дългият живот не компенсира ниската раждаемост, емиграцията и застаряването на населението.

Само Скопие расте

По региони, единствено Скопският регион отчита положителен естествен прираст. В Пелагонийския, Вардарския, Източния и Югоизточния регион отрицателният прираст надхвърля 4 души на 1 000 жители, което поставя тези райони на ръба на обезлюдяването.

На общинско ниво най-висок прираст се наблюдава в Арачиново, Студеничани и Сарай, докато най-тежка е ситуацията в Ново Село, Новаци, Старо Нагоричане и Кратово, където населението намалява с двуцифрени стойности.

По-малко бракове, повече разводи

Социалната картина също се влошава. През 2024 г. са сключени 11 066 брака, което е с около 1 600 по-малко спрямо предходната година. За сметка на това разводите се увеличават и достигат 2 024, или с 259 повече на годишна база.

Тревожни сигнали за бъдещето

Основните причини за смъртност остават болестите на кръвоносната система, онкологичните заболявания, както и ендокринни, респираторни и нервни болести.

Комбинацията от ниска раждаемост, застаряващо население, разпадащи се семейни модели и регионално обезлюдяване очертава демографска катастрофа, чиито последици ще се усещат десетилетия напред – процес, добре познат и в България.