Вашингтон и водещите европейски държави не могат да постигнат съгласие за наследника на Кристиан Шмит, докато политическата криза в Босна се задълбочава
Изборът на нов върховен представител в Босна и Херцеговина се превърна в нова точка на конфликт между Съединените щати и влиятелни европейски държави, в момент, когато Сараево отново е под натиск от блокади, етнически разделения и застояли реформи по пътя към ЕС.
След оставката на Кристиан Шмит Управителният съвет на Съвета за прилагане на мирното споразумение назначи американския дипломат Луис Кришок за изпълняващ длъжността върховен представител. Той ще ръководи Службата на върховния представител, докато не бъде избран постоянен наследник, с цел завършване на споразумението най-късно до 14 юли.
Но крайният срок наближава без ясен компромис. От едната страна са Съединените щати, които подкрепят италианския дипломат Антонио Занарди Ланди. От другата страна са повечето европейски държави, включително Франция и Германия, които застават зад френския дипломат Рене Троказ. Разликата е не само кадрова, но и политическа: Вашингтон иска върховен представител с по-ограничен мандат, докато европейските държави настояват Службата на върховния представител да остане силна институция с пълни правомощия.
В интервю за обществената служба на Федерация Босна и Херцеговина Кришок посочи, че е възможно крайният срок да бъде пропуснат, но подчерта, че функционирането на Службата на върховния представител не е под въпрос. Според него институцията има приемственост, а изпълняващият длъжността ръководител има всички правомощия, които има върховният представител.
Това включва така наречените Бонски правомощия - най-чувствителният инструмент на международната администрация в Босна и Херцеговина. С тях върховният представител може да налага закони, да променя решения и да освобождава длъжностни лица, ако прецени, че Дейтънското споразумение, мирът, стабилността или конституционният ред на страната са застрашени.
Кришок заяви, че подобни правомощия не са първа, а последна мярка, когато вътрешните политически играчи не са в състояние или не желаят да предложат решение. Но самото му напомняне, че те остават на масата за преговори, е послание към лидерите в Босна и Херцеговина, че вакуум начело на Службата на върховния представител не означава вакуум в международния надзор.
Върховният представител е една от най-влиятелните институции, създадени след Дейтънското мирно споразумение. Позицията съществува от края на войната през 1995 г. и е предназначена да контролира гражданското прилагане на мирното споразумение. През последните години тя е особено важна в сблъсъците с ръководството на Република Сръбска, което непрекъснато оспорва решенията на Службата на върховния представител и тласка областта към по-голямо дистанциране от държавните институции.
Шмит, който напуска поста си след почти пет години, многократно е използвал правомощията си, особено в сблъсъците с Милорад Додик и политики, оценени като заплаха за конституционния ред на Босна и Херцеговина. Следователно напускането му не е просто кадрова промяна, а тест за това дали международната общност ще продължи да има единна линия спрямо най-нестабилната държава в региона.
САЩ вече изразиха недоволство от европейските разделения и предупредиха, че може да преосмислят ролята си в международното присъствие в Босна и Херцеговина. Европейският съюз, чрез Кая Калас, изпрати послание, че Службата на върховния представител остава важен стълб на стабилността и че новият върховен представител трябва да помогне на Босна и Херцеговина да се движи по европейския път.
Патовата ситуация идва в момент, когато Босна е най-бавният кандидат за членство в ЕС от Западните Балкани. Страната е блокирана от вътрешни политически конфликти, етнически разделения и институционални препятствия, а Брюксел предупреждава, че пропуснатите реформи вече струват на Босна значителни европейски активи.
