Въпреки всичките си политически и икономически различия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия споделят набор от уязвимости, които ги правят благоприятна среда за организираната престъпност, според Индекса на организираната престъпност за 2025 г., публикуван в понеделник.
Докладът, изготвен от базираната в Женева неправителствена организация „Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност“, посочва, че всичките шест страни от Западните Балкани действат по различен начин като източник, транзитна и крайна точка за трафик на хора и контрабанда, особено по добре установения миграционен маршрут от Гърция към Централна Европа.
Албанските престъпни групировки и техните мрежи от диаспора продължават да преместват хора и незаконни стоки през Атлантика. „Албания остава едновременно източник и транзитна страна за трафик на хора, като организираните престъпни групировки поддържат обширни международни мрежи“, се казва в доклада.
Граничните райони в Северна Македония и Косово с ограничен контрол са друг ключов коридор за мигранти, жертви на трафик и стоки, движещи се към Сърбия. „Трафикът на хора в Сърбия остава широко разпространен, като страната действа като произход, транзитна и крайна точка“, се казва още в него.
Високият процент на мигриращи хора от шестте страни от Западните Балкани към Европейския съюз прави принудителния труд и сексуалната експлоатация по-лесни за организиране – и по-трудни за борба. Жертви се намират сред работниците в сезонния туризъм, строителството, хотелиерството, селското стопанство и в частните домакинства.
В Северна Македония и Босна и Херцеговина уязвимите етнически малцинства, като ромските жени и деца, са особено изложени на риск от принудителна просия и ранни или принудителни бракове. В Черна гора и Албания експлоатацията често е свързана с туризма и нощния живот.
Докладът подчертава корупцията като един от благоприятстващите фактори, отбелязвайки, че в Черна гора и Сърбия дългогодишните мрежи за покровителство исторически са защитавали определени групи от правоприлагащите органи.
В Северна Македония ротационните политически коалиции възпрепятстват приемствеността в политиката за борба с трафика на хора.
В целия регион полицията, митническите служби, общинските власти и съдебните системи са уязвими за влияние. Сложната административна система на Босна затруднява разкриването и наказателното преследване на такива случаи, особено в райони близо до хърватската граница.
Черна гора не е централна за мигрантските потоци, но нейното крайбрежие и пристанища играят ключова роля на други незаконни пазари в региона, особено в контрабандата на наркотици и тютюн.
По-голямата част от кокаина, трафикиран от Южна Америка, преминава през пристанището Бар в Черна гора и през Дуръс в Албания, откъдето се отправя към Западна Европа. Малка част от него остава в региона за вътрешни пазари.
„Албанските трафиканти поддържат силни връзки с доставчици в Колумбия и Еквадор, което им позволява да разширят влиянието си на европейските пазари на кокаин“, се казва в доклада, докато престъпни групировки от Сърбия и Черна гора често са свързани с мащабна търговия с кокаин, използвайки легален бизнес в логистиката, товарния транспорт и хотелиерството, за да перат приходите.
Производството на канабис все още присъства в планинските райони на Албания с ограничено присъствие на правоохранителните органи. Отглеждането на канабис също остава проблем в части от Косово и Северна Македония, откъдето той се отправя към Босна и Сърбия като транзитни страни или страни клиенти.
Докладът подчертава, че престъпните групировки често са свързани с държавни структури и дори действат под тяхна закрила, което често означава, че няма разследване или наказателно преследване на тези престъпления.
Докладът добавя, че процентът на екологичните престъпления, от незаконна сеч до добив на минерали, също се увеличава в региона благодарение на политическите връзки.
Автор: Azem Kurtic, The Balkan Insight
Северна Македония не се занимава със собствените си икономически, социални и политически проблеми, албанския фактор и вътрешното разделение, а продължава да мисли, че България и българите са най-големият ѝ враг.
Нискокачествени, санкционирани петролни продукти с произход от Русия и Либия намират път през албанските пристанища, прикрити зад фалшифицирани товарни декларации или скрити в модифицирани корпуси на риболовни кораби
Петимата обвиняеми действали от близо година, а ръководителят все още се издирва
Коментари (0)