Новите данни на Евростат показват къде ежедневните покупки струват най-много и най-малко, като същевременно подчертават, че ценовите равнища сами по себе си не дават пълната картина за стандарта на живот
България се нарежда сред петте държави с най-ниски потребителски цени в Европа, като средната стойност на стоките и услугите у нас е с около 40% под средното равнище за Европейския съюз, показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат.
Цените на потребителските стоки и услуги варират драстично в различните европейски държави. Новите данни на Евростат показват къде ежедневните покупки струват най-много и най-малко, като същевременно подчертават, че ценовите равнища сами по себе си не дават пълната картина за стандарта на живот.
Една и съща потребителска кошница може да струва почти четири пъти повече в зависимост от това в коя европейска държава се намирате.
За да направи сравненията, Евростат използва индекси на ценовите равнища, които измерват цените на над 2000 стоки и услуги спрямо средното за Европейския съюз.
На практика, ако една и съща потребителска кошница струва средно 100 евро в ЕС, индексът показва колко би струвала тя във всяка отделна държава.
Статистиката използва два показателя. Единият измерва само разходите, които домакинствата правят директно, а другият включва и публично финансирани услуги като здравеопазване и образование.
В настоящото сравнение е използван по-широкият показател - реално индивидуално потребление (AIC), който според Евростат е по-подходящ за международни сравнения.
Стойност 100 съответства на средното ценово равнище в ЕС. Показател над 100 означава, че държавата е по-скъпа от средното, а под 100 - че е по-евтина.
Данните сравняват единствено цените и не отчитат доходите на населението. По-скъпата държава не означава непременно, че животът в нея е по-недостъпен за местните жители.
Сред държавите от Европейския съюз най-високи потребителски цени има в Люксембург, а най-ниски - в Румъния. Цените в Люксембург са около 2,5 пъти по-високи от тези в Румъния, пише „Евронюз“.
Когато към сравнението се добавят страните кандидатки за членство и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), най-скъпа става Исландия, а най-евтина - Северна Македония. Разликата между тях достига 3,7 пъти.
Като цяло Западна и Северна Европа остават най-скъпите региони, докато Централна и Източна Европа продължават да се отличават с по-ниски цени.
Исландия е с 83,7% по-скъпа от средното за ЕС, а Швейцария - с 81%.
„Тези данни винаги трябва да се разглеждат заедно с нивото на доходите. За жизнения стандарт не е важно дали цените са високи, а какво може да си позволи човек със заплатата си - покупателната способност е по-важна от самите цени“, коментира пред „Евронюз Бизнес“ професор Роберт Инклаар от Университета в Грьонинген.
По думите му Швейцария изглежда много скъпа, но високите заплати там осигуряват една от най-силните покупателни способности в Европа.
Сред най-скъпите държави се нареждат още Дания (40,2% над средното за ЕС), Ирландия (39,6%) и Норвегия (38,4%).
Следват Швеция, където цените са с 28,4% по-високи от средните за ЕС, и Финландия - с 26,1%.
Потребителска кошница, която средно струва 100 евро в ЕС, би струвала 120,4 евро в Нидерландия, 119 евро в Австрия и 118,1 евро в Белгия.
Сред четирите най-големи икономики в Европейския съюз Германия е най-скъпата страна с цени, които са с 9,1% над средното за ЕС.
Испания е с 8,9% под средното европейско равнище, което означава, че една и съща потребителска кошница струва с около 18 евро по-малко, отколкото в Германия.
Франция е малко над средното равнище (106,4), а Италия - малко под него (98).
В другия край на класацията са държавите от Югоизточна Европа.
В Северна Македония кошница, която струва средно 100 евро в ЕС, би струвала едва 49,7 евро.
Следват Турция - 52,2 евро, Босна и Херцеговина - 55,7 евро, Румъния - 58,9 евро и България - 60 евро.
Това означава, че цените в тези страни са поне с 40% по-ниски от средното за Европейския съюз.
Сред сравнително евтините държави попадат още Черна гора (61), Сърбия (62,5), Албания (65,7), Полша (71,1) и Унгария (71,6).
Под средното за ЕС остават също Хърватия (76,3), Словакия (81,4), Литва (81,4), Чехия (82), Гърция (84) и Португалия (85,3).
„Най-важната причина цените да се различават в Европа е, че се различават заплатите, а те са пряко свързани с производителността на труда“, обяснява проф. Инклаар.
Според него по-високата производителност води до по-високи възнаграждения, а това автоматично увеличава цената на услугите, които не могат да бъдат внесени от друга държава - ресторанти, фризьорски услуги, стоматологична помощ, наеми или детски градини.
Експертът подчертава, че това важи не само за услугите.
Дори стоките, които изглеждат напълно международно търгуеми, като храните в супермаркета или дрехите, включват значителен местен компонент - търговски обект, персонал, транспорт и наеми. Затова и върху техните цени влияят местните разходи за труд.
Освен заплатите значение имат още транспортните разходи, разпределителните мрежи, регулациите, националните граници и различните ставки на ДДС и останалите потребителски данъци.
„Пълното сравнение трябва да съпоставя ценовите равнища със заплатите или разполагаемите доходи, най-добре чрез покупателната способност, като се отчитат и разликите във валутните курсове и данъците“, допълва Инклаар.
Професор Райнер Маурер от Университета в Пфорцхайм отбелязва, че между ценовите равнища в държавите от еврозоната и брутния вътрешен продукт на глава от населението съществува ясна положителна зависимост.
С други думи, най-скъпите държави в Европа обикновено са и най-богатите. Високите цени често вървят ръка за ръка с по-високи доходи, поради което икономистите подчертават, че ценовите равнища винаги трябва да се разглеждат заедно с покупателната способност.
