Резултатите от редовната годишна анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред работодателите представи Боряна Абаджиева, ръководител отдел „Икономически анализи и политика“ в Палатата, цитиран от Нова телевизия. Проучването анализира разминаването между образованието и нуждите на бизнеса по отношение на практическите и комуникационните умения на кадрите.
„Проучването ни позволява да направим съпоставка през годините. През последните три години липсата на професионални практически умения у завършващите е много сериозно предизвикателство. Данните сочат 91% за 2024 г., 90% за 2025 г. и 88% за настоящата 2026 г.”, посочи Абаджиева в предаването „Здравей, България”. Тя уточни, че проблемът засяга както средното, така и висшето образование.
Според Абаджиева работодателите отчитат липса на базови умения за работа в екип и за разбиране на поставените задачи. „Завършващите имат теоретични знания, но в професионални и технически направления практически нямат умения за работа. Трябва да има повече часове, в които учениците и студентите да вникнат практически в това, което учат“, обясни тя.
Графиките в проучването показват, че дефицитът при комуникационните умения се увеличава устойчиво от 40% през 2024 г. на 44% през 2025 г. и 47% през 2026 г. „Говорим за комуникация на ниво работа в екип и споделяне. Съвременното „Gen Z“ поколение комуникира изцяло дигитално в социалните мрежи, което се отразява на комуникацията в реална работна среда“, коментира Абаджиева.
Най-голям недостиг на кадри с висше образование се отчита в следните направления:
⇒ Технически науки - 77,5%
⇒ Социални, стопански и правни науки - 19,2%
⇒ Природни науки, математика и информатика - 12,5%
„Бизнесът търси инженери, включително такива за сектора на ВЕИ - соларна и вятърна енергия. В машиностроенето и металургията се изискват специалисти с умения за работа с роботизация, автоматизация и изкуствен интелект“, подчерта експертът от БТПП.
Абаджиева даде пример с ТУЕС, където учениците от 9-и и 10-и клас работят активно по проекти на компании. Тя посочи, че приоритет на работодателската организация е разширяването на дуалното обучение, STEM обучението и актуализирането на програмите спрямо дигитализацията на икономиката. „Бизнесът вече си обучава тези кадри, дори прясно завършили студенти, за да могат да влязат директно в работата на компаниите“, допълни тя.
По отношение на недостига на квалифицирана ръка бе коментирана и възможността за внос на кадри от страни като Узбекистан и Индия. „Това е едно от направленията, но проблемът не е решен административно. Продължава да има немотивирани откази или вносът на кадри е за твърде кратък период от време, което не решава проблема на бизнеса към момента“, обясни Боряна Абаджиева.
Проектът ще обхване над 18 хил. души и включва мерки срещу дискриминацията Над 51 млн. евро ще бъдат разпределени на общини, читалища и неправителствени организации, за да се подобри животът на маргинализираните общности в България. Очаква се програмата да обхване над 18 хил. души – роми, бежанци, граждани на трети държави и безработни.
Германската автомобилна индустрия страда от „три огромни тежести“, както обясни Себастиан Дуриен, научен директор на Института за макроикономика и изследвания на бизнес цикъла към фондация „Ханс Бьоклер“: Първо, променящата се геополитическа среда прави пазарите в САЩ и Китай все по-недостъпни за германските износители. Второ, цените на енергията се повишиха рязко поради руската инвазия в Украйна. И трето, предстоящото преминаване към електрическа мобилност, със свързаните с нея прекъсвания във веригата за доставки и несигурност сред потребителите, кара потребителите като цяло да се колебаят да купуват превозни средства
"Коледно-новогодишните празници ни затрудниха", категоричен е Николай Савов
Коментари (0)