Изпълнителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) прие на 23 септември решение, с което определя преходни разпоредби за прилагането на минималните резерви след въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Целта на тези мерки е да осигурят плавно интегриране на българските банки в системата за минимални резерви на Евросистемата, съобщи ЕЦБ на своя уебсайт.
От началото на 2026 г. всички кредитни институции и техните клонове в България ще бъдат обект на изискванията на Евросистемата за поддържане на минимални резерви. Тъй като редовният резервен период обхваща времето от 23 декември 2025 г. до 10 февруари 2026 г., ЕЦБ определя преходни правила, за да гарантира безпроблемното включване на българските институции в системата, без да се създава прекомерна административна тежест.
Подобно на практиката при предишни присъединявания към еврозоната, решението предвижда преходен период за поддържане на резерви от 1 януари до 10 февруари 2026 г., през който ще бъдат приложени изискванията за минимални резерви към банките в България.
Документът определя и конкретни правила за прилагането на тези изисквания през преходния период, включително начина, по който ще се изчислява резервната база, свързана със задълженията към институции, установени в България.
Освен това, кредитните институции от други страни в еврозоната ще могат временно да приспаднат всички свои пасиви към български институции от резервната си база за два последователни периода на поддържане – от 23 декември 2025 г. до 10 февруари 2026 г. и от 11 февруари до 24 март 2026 г.
Цените на недвижимите имоти в Европейския съюз продължиха да се покачват през второто тримесечие на 2025 г., отбелязвайки седмата поредна година на растеж, според последния доклад на Евростат.
Председателят на Народното събрание посочи бюджета за 2026 г. и прехода към еврото като основните изпитания пред парламента.
Изявлението на Тръмп предизвика силна реакция на международните пазари, тъй като инвеститорите се опасяват от нова ескалация на търговското напрежение между двете най-големи икономики в света
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)