Европейската комисия съобщи, че изплаща 438,6 милиона евро на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Средствата представляват безвъзмездно финансиране по второто плащане по плана, уточнява институцията.
През април България поиска преразглеждане на своя ПВУ, а актуализираният вариант беше одобрен от Съвета на ЕС през юли. На 23 юли 2025 г. страната подаде повторно искане за второ плащане на обща стойност 653 милиона евро, включващо 59 етапа и цели, които обхващат 28 реформи и 12 инвестиции. Сред тях са мерки за подобряване на образованието, засилване на прозрачността в правосъдието и публичния сектор, защита на подателите на сигнали за нередности, либерализация на електроенергийния пазар, борба с енергийната бедност и развитие на капацитет за съхранение на енергия.
Европейската комисия частично одобри второто искане за плащане на 3 октомври. България все още трябва да изпълни един оставащ етап, свързан с реформата на Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Изплащането на останалата част от средствата ще бъде разгледано след изпълнение на това условие.
Общият размер на българския План за възстановяване и устойчивост е 6,17 милиарда евро. С днешното плащане общо изплатените средства достигат 29,5% от предвидената сума, а 38,2% от заложените етапи и цели вече са постигнати.
В началото на октомври ЕК е изпратила официално писмо до София с искане за обяснения в едномесечен срок по повод забавените антикорупционни реформи. Тогава Комисията уточни, че ако условията не бъдат изпълнени, плащането на задържаните средства ще бъде отложено с още шест месеца
"Делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев е политически мотивирано", заяви на пресконференция говорителят на групата Винсент Стюър
Миналия петък Европейската комисия съобщи, че дава предварително одобрение на второто искане на България за плащане по ПВУ в размер на 653 милиона евро
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)