АП/БТА

Финансовите декларации разкриват мащабни инвестиции на Тръмп в корпоративни и общински облигации, включително в сектори, печеливши от неговите политики

Американският президент Доналд Тръмп е купил корпоративни и общински облигации за поне 82 милиона долара в периода от края на август до началото на октомври, включително нови инвестиции в сектори, които се възползват от неговите политики, показват финансови разкрития, публикувани в събота.

Според документите, оповестени от Службата за правителствена етика на САЩ, Тръмп е извършил над 175 финансови покупки между 28 август и 2 октомври. Разкритията, направени в съответствие със закон от 1978 г., наречен Закона за етика в управлението, не посочват точни суми за всяка покупка, а само широки диапазони. Максималната обща стойност на покупките на облигации надхвърля 337 милиона долара, според подадените декларации.

Повечето активи, посочени в съботните разкрития, са облигации, издадени от общини, щати, окръзи, училищни окръзи и други организации, свързани с обществени институции.

Новите инвестиции на Тръмп в облигации обхващат няколко индустрии, включително сектори, които вече са се възползвали или се възползват от политиките на администрацията му, като дерегулацията на финансовия сектор.

Корпоративните облигации, закупени от Тръмп, включват емисии на производители на чипове като Broadcom и Qualcomm; технологични компании като Meta Platforms; търговски вериги като Home Depot и CVS Health; както и банки от Уолстрийт като Goldman Sachs и Morgan Stanley. Покупките на облигации на инвестиционни банки в края на август включват и дълг на JP Morgan. В петък Тръмп поиска от Министерството на правосъдието на САЩ да разследва JP Morgan заради връзките му с покойния финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн. Банката заяви, че съжалява за предишните си връзки с Епстийн и че не е помагала за извършването на „отвратителните му действия“.

Тръмп е придобил и облигации на Intel, след като правителството на САЩ, по негово разпореждане, придоби дял в компанията.

Белият дом не отговори веднага на искане за коментар в събота. Администрацията по-рано е заявявала, че Тръмп продължава да подава задължителните декларации за своите инвестиции, но нито той, нито семейството му участват в управлението на портфейла, който се контролира от външна финансова институция.

Тръмп, който забогатя в сектора на недвижимите имоти преди да влезе в политиката, е казвал, че е прехвърлил компаниите си в тръст, управляван от неговите деца.

Декларация, подадена през август, показва, че Тръмп е закупил облигации за над 100 милиона долара, откакто се е върнал на президентския пост на 20 януари. Той също подаде годишната си декларация през юни, която показва, че доходите от различните му бизнеси в крайна сметка продължават да постъпват при него — факт, който поражда опасения за потенциални конфликти на интереси.

В тази годишна декларация, която изглежда обхваща календарната 2024 година, Тръмп отчита над 600 милиона долара доходи от криптовалути, голф игрища, лицензионни сделки и други начинания. Документът също показва, че навлизането му в криптосектора значително е увеличило богатството му.

Като цяло юнската декларация на президента отчита активи на стойност поне 1,6 милиарда долара, според изчисления на Reuters към онзи момент.

Още по темата

Тръмп: Спрях война между Камбоджа и Тайланд

Американският президент твърди, че телефонни разговори са предотвратили подновяване на войната

Още

Тръмп обмисля продажба на F-35 на Рияд

Тръмп загатна за голяма оръжейна сделка дни преди срещата си с Мохамед бин Салман

Още

Тръмп поиска разследване на връзките на Епстийн с демократите

"Ще помоля главния прокурор Пам Бонди и Министерството на правосъдието, заедно с нашите големи патриоти във ФБР, да разследват участието и връзката на Джефри Епстийн с Бил Клинтън, Лари Съмърс, Рийд Хофман, Джей Пи Морган, Чейс и много други хора и институции", написа американският президент в Truth Social

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.