Скъпата енергия, силното потребление, лесното кредитиране и растящите бюджетни разходи прегряват българската икономика, обясни Преслав Райков
Инфлацията в България се забавя, но страната продължава да е сред първенците по поскъпване в еврозоната. През юли годишният ѝ темп достига 4,1%, показват данните на Евростат.
По-висока инфлация е отчетена единствено в Литва – 5,6%. След България се нареждат Кипър с 4%, Испания с 3,8% и Хърватия с 3,6 на сто.
В другия край на класацията е Естония с годишна инфлация от 2%. В Малта тя е 2,1%, във Франция – 2,4%, в Латвия – 2,5%, а в Австрия и Финландия – по 2,6%.
Финансовият анализатор Преслав Райков обясни пред NOVA NEWS, че високата инфлация в България е резултат от комбинация между външни и вътрешни фактори. Сред тях са ситуацията в Иран, новото покачване на енергийните цени и силното потребление в страната.
„Ако погледнем данните в икономиката ни, можем да кажем, че тя прегрява от вътрешно кредитиране, потребление, нарастващи бюджетни разходи, насочени именно към потреблението, таргетиращи обществото и стимулиращи го да потребява. Това се вижда много добре през последните 18 месеца – българската икономика основно се движи от вътрешното потребление“, посочи Райков.
Според него част от поскъпването при стоките и услугите е свързано и с нелоялни практики при превалутирането от левове в евро. Анализаторът смята, че държавата трябва да се намесва при установени нарушения, но очаква и самият пазар да накаже търговците, повишили необосновано цените си.
„Тези търговци, които просто смениха лева с евро, ще бъдат наказани от пазара. Много скоро ще претърпят пренасочване на търговските потоци, защото повечето потребители имат алтернатива“, заяви Райков.
По думите му клиентите постепенно ще се насочат към търговци с по-адекватни цени, което може да доведе до нормализиране на пазара до края на годината.
„Вероятно до края на годината ще имаме такова балансиране“, прогнозира финансовият анализатор.
Райков оцени критично и предприетите до момента мерки срещу инфлацията. Според него те не оказват необходимия натиск върху ръста на цените, а реални реформи липсват. Като пример той посочи програмата „Кошница с грижа“, която по думите му не е довела до резултат.
„Силно се надявам, че в Бюджет 2027, който само след около 40 дни ще започне активно да се обсъжда, ще видим тази заявка. Защото, ако не я видим и там, мисля, че българският народ е достатъчно умен, за да вземе решение за това кой води страната финансово отговорно и кой – не“, категоричен беше Райков.
