Снимка: БТА

Димитър Зоров обяснява

От КЗК във вторник съобщиха, че има надценки до 90% върху млечните продукти от цената на едро до крайната в магазините в България. Проверката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е направена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта.

За сравнение – в повечето европейски държави надценката варира между 25 и 35 на сто, обясни пред NOVA икономистът Юлиан Войнов. Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България обясни защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара.

„Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, заяви Зоров. По думите му производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“. Именно това прави сравняването на доставната и продажната цена невъзможно за обикновения потребител.

В същото време той не обясни какви са изискванията на прекупвачите, които преработват млякото.

„Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, заяви Зоров. „Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат“, каза Зоров.

Според Зоров веригите дори изискват допълнителни отстъпки всяка година.

Икономистът Юлиан Войнов потвърди думите на Зоров с данни от статистиката: „Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец“, каза икономистът. Според него това говори за изкривяване на конкуренцията и липса на ефективен регулаторен контрол.

„Същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход – български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%“, обясни икономистът. Зоров открито заяви, че производителите нямат реална възможност да поставят условия на веригите – нито за пределна надценка, нито за прозрачност в ценообразуването.

„Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него – изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване“, каза Зоров.

Според Войнов сайтът за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, е „нефункционален“ – не предлага реална възможност за сравнение на продукти, марки или дългосрочни тенденции. Това лишава потребителите от инструмент за реален контрол.

Зоров беше по-критичен. „Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността? За кого работят тези хора – за потребителя или за интересите на веригите?“, запоита той.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ВВ