Снимка: БТА

Изискванията към охранителите са като за полицаи, но заплатите им не са на това ниво, смята бившият мениджър по охраната на някои от най-големите търговски обекти

Даниел Тонков е бивш мениджър на охраната на една от най-големите банки в България. Ръководил е екипи, осигуряващи сигурността в множество търговски центрове. Консултирал е мащабен моден бранд в страната за намаляване на загубите и превенция от кражби. Пред ТАРАЛЕЖ той заяви, че очакванията към охранителите са да бъдат като полицаи, но заплащането им не е на това ниво. На пазара на труда качествени охранители няма. Те са във фирмите, категоричен е той. 
За случаите на насилие, които потресоха обществото ни в последните дни, Тонков препоръча да има по-ясни рестрикции към родителите - те да знаят къде и как са децата им, особено в късните часове на деня.

Тонков акцентира, че охраната в търговски център е комплекс от мерки, който се определя от взаимодействието между възложителя и охранителната фирма. Когато цената е определящ фактор, може да има пропуски. 

Важен фактор е и организацията. На невралгичните зони би трябвало да са най-можещите и най-опитните хора. Не бива да очакваме, че на всеки ъгъл в мола ще има охранител и някой ще заплати за това. Физическата охрана е доста скъпа услуга в България.

В същото време охранителите не са добре платени, каза експертът по сигурност.

Според него нишката се къса там, където се определя сумата за охрана. Качествена услуга се постига с пари. Не може да очакваме да привлечем кадри с нужния опит и обучение на ниска заплата. Конкуренцията в бранша е жестока. Борба за хора е. На пазара на труда качествени охранители няма. Те са във фирмите. 

Фирмите в бранша са доста, но не винаги голямата фирма е знак за качество на услугата. Една голяма тромава организация храни голяма администрация. Какъвто и да е финансовият ресурс, той не отива за заплати на охранителите. 

Преди години от армията и полицията имаше доста освободени кадри, но сега има демографски срив, акцентира Даниел Тонков.

До голяма степен знанията, добити от бившите служители на армията и полицията са съвместими с охранителната дейност, но за охраната на ритейла - търговските обекти, нещата са различни. Там се учи от практиката. Кадри от армия и от полицията на пазара на труда вече няма. Има демографски срив. Двете системи имат недостиг на кадри. Свободни качествени хора на пазара няма. Задължение на мениджъра е да обучи хората си.

Охраната на големи търговски обекти е специфична, не може на всяко място да сложиш всеки. Един възрастен служител на 60-65 години има много качества - може да е много наблюдателен, да вижда детайли, да анализира, да е добър на видеонаблюдението. Докато младо стройно, здраво момче, което може да разговаря с хората, е добре да бъде на невралгичната зона. Само присъствието му там всява респект. 

Експертът по сигурност смята, че охранителите може да имат базисни познания за предоставяне на първа помощ, но за първа медицинска помощ е нужен лиценз и компетенция.

Оказвайки първа помощ, тя може да е фатална за пострадалия. Не може да очакваме от охранителите да дават и първа долекарска помощ. В България изискванията към охранителите са почти като към полицаи, а заплащането е далеч от това.

Бившият мениджър по сигурността на някои от най-големите молове в България смята, че един охранител трябва да разбира от видеонаблюдение, от електронни системи за сигурност, да познава в дълбочина Закона за частна охранителна дейност, да може да води правилна документация, да има компютърни познания, за да управлява софтуера за видеонаблюдение. В същото време браншът не е от най-привлекателните за работа.

Според Тонков, човекът, който следи за сигурността в мола, трябва да бъде и добър психолог.

Да, разбира се. Посетителите, които имат по-агресивно поведение в един търговски център,  се познават. Те ходят в едни и същи центрове, на едни и същи групи. Охранителят е нужно да присъства, не да поздравява, нито да комуникира с тях. Ако има предпоставки за сбиване, има комуникация между охранителите. Мениджърът трябва да разпредели хората си по подходящ начин, не е възможно на всеки метър да има служител. 

Експертът, организирал охраната на мащабни събития и на различни институции смята че предизвикателствата пред сигурността в един голям търговски обект са различни. 

Важна е комуникацията между охранителната фирма и МВР. Има ли нужда от съдействие, веднага се звъни на МВР. Те винаги помагат. Никога не са ни отказали съдействие. Мениджърът по сигурността е ключът към осигуряване на безопасността в мола. Ако той не си е на мястото, ако няма нужните качества, опит и компетенции да ръководи това място, нещата няма да се получат. Тук е вътрешноорганизационен процес на фирмите и отново се засяга липсата на кадри. Хората, които умеят да вършат тази работа, те не са на пазара. 

Според Тонков е несериозно да се говори за поставяне на метал-детектори по входовете на моловете.

Вие представяте ли си голям търговски център да има металдетектор на входа? Това звучи несериозно! Клиентите ще предпочетат да отидат на по-спокойно място. Бизнесът ще пострада, нещата са двупосочни. 

Тонков акцентира на превенцията като поука след убийството на 15-годишно момче в търговски център и намушкването в училище на 12-годишно дете.

Родителите са много голям фактор, също и социалните мрежи, медиитете. Сега берем плодовете на насилието, което гледаме ежедневно в мрежата. И навремето, преди началото на прехода имаше такива неща. Нямаше такава гласност. Тогава също имаше сбивания, наричахме ги "сакатлъци".

"Нужно е родителите да обърнат внимание на децата си, да знаят къде ходят, с кого се събират, какво правят, какво носят в джобовете си. Едно 15-годишно момче да има 10-сантиметрово острие в джоба си, е малко странно. Това не е нокторезачка, това е нож. Какво правят тези деца в 22 часа през нощта навън? Къде са - знаят ли родителите им? Нужни са репресивни мерки в тази насока. Глобите за родителите трябва да са солени и да са бързо приложими, подобно на Закона за движение по пътищата". 

Ако се приложат рестриктивни мерки към родителите, които не контролират децата си, ще има по-бърз ефект, отколкото да снимат всеки полицай, поискал лична карта и да коментират, че си бил превишил правата. 

Ръководителят на охраната в няколко големи търговски обекти разказва, че държавата никога не е била пасивна по отношение на охраната на търговските центрове.

"Ежегодно сме имали оперативни срещи, имали сме съдействие за всичко. Преди години, през 2014-2015 г. специални части на МВР присъстваха пред големите търговски центрове. Тогава имаше ред и спокойствие. Самото присъствие на брониран автомобил с обучени и въоръжени служители беше превенция, но това не е решение. Несериозно е и да се увеличи охраната от днес за утре. Всичко се прави постепенно, с планиране и нужното време за реакция".

"Колкото е по-посещаем един търговски обект, толкова е по-висок процента от инцидент в него. Затова мениджмънтът на мола и охранителната фирма е важно да имат добра комуникация. Ако трябва да се пести ресурс, то наличният ресурс да бъде насочен целево, да не се разпилява навсякъде из търговския център. Където има движение, където са невралгичните зони - там се насочват хората с най-много опит и с най-добри заплати. Нужна е гъвкавост. Това е занаят". 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова