"В традиционната публична сфера се създава усещането, че кампанията не възбужда кой знае колко много страсти и надали ще мобилизира много висока избирателна активност. Това прави впечатление на фона на големите очаквания, които имаше в края на миналата година, когато масовите протести с участието на представители на поколението Z свалиха това правителство. Имаше очакване за преливане на протестната енергия във висока избирателна активност. Резултатите може да ме опровергаят, но на този етап не виждам".

Това заяви доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика, пред БНР. Той уточни, че има активност, но "остава с усещането, че политиците говорят на твърдите си ядра".

"Нямам усещане да се разширява електоралната база, да се печели широка периферия чрез някаква обща обединяваща тема, която да бъде обект на дискусии, да има някакъв дискурс, който да завладее цялото публично пространство - и аналогово, и дигитално. Има движение, правят се различни упражнения, но крайният ефект не е много голям".

Той коментира, че насищането на пространството на социалните медии с теми и послания по най-различни механизми не гарантира по-висока избирателна активност. Той не вярва някой "да изгрее" от социалните медии.

"Няма големи лидерски дебати - последният такъв е беше през 2009 г. Тук те дължат обяснение на хората, които искат информирано да гласуват. Малък е публичният натиск върху политическите лидери, върху тези, които бягат по допирателната, предпочитат еднопосочната комуникация или режисираната предизборна комуникация. От друга страна мисля, че и големите медии също носят своята вина, защото те не консолидират усилията си и не поставят условия, на които политиците да не могат да откажат".