Еврокомисарят по технологиите Хана Виркунен подчерта нуждата от това да не сме "заложници на шепа доставчици"
Визията на Европейската комисия как смята да защитава своя дигитален суверенитет най-вече от американците бе представена по време на изслушване в Европейския парламент. Ресорният еврокомисар Хана Виркунен наблегна, че основната цел е да не се допуска администрациите на страните членки да станат заложници на една шепа доставчици. Имената не спомена, но на всички е ясно, че става дума за технологичните гиганти Microsoft и Google, чиито пакети са основен инструмент за работа.
Пред депутатите комисарката уверено заяви, че с предприетите действия по пакета Европа се позиционира в бъдещето на пазара на цифровите технологии, но й предстои дълъг път за преодоляване на стратегическата си зависимост. Страните членки трябва да бъдат в състояние да правят своя избор и да не допуска зависимостта от господстващи доставчици.
„Понеже живеем в свят, в който геополитическа сила и технологичната мощ вървят ръка за ръка. Онези, които са лидери в технологичното новаторство, ще определят и дневния ред“, смята политикът. Тя се аргументира с навлизането на все по-мощни AL инструменти в отбраната, които пораждат общо предизвикателство за блока.
Виркунен заяви, че пакетът не е дискриминационен към определен производител или държава, а преследва три основни цели:
- преобразуване на европейската икономика като се стимулира въвеждането на европейски нови технологии и изкуствен интелект
- укрепване позициите на дистрибуторските вериги
- утвърждаване на европейския модел по пътя към постигане на технологична независимост.
Как ще се постигне тази цел? За Еврокомисията пътят преминава през внедряване и развиване на собствени интегрални схеми в технологичната сфера, в това число Центровете за данни. Последният такъв бе наскоро открит в Испания, за който ви разказахме в 3е-news. Другата стъпка е Европа да засили търговското предлагане до трети пазари по цялата снабдителска верига „с акцент добавената европейска стойност“. На следващо място идва насърчаване суверенитета на държавния сектор като се зададат ясни критерии за създаване на суверенен облак, на който да се качва чувствителна информация и по този начин не се пренебрегва сигурността на Европа.
„За Европейската комисия всичко това не е гола амбиция, а желание европейските търговски дружества никога повече да не са заложници на чужди доставчици. Това, разбира се не означава изолационизъм или протекционизъм. Категорично, не! Става дума Европа да стане по-силна, по-издръжлива и не така уязвима“, заявява Виркунен.
Не на последно място Пакетът за технологичен суверенитет гледа много сериозно на екологичния отпечатък. В Европа стойността на енергоносителите е структурно висока. Това, по думите на комисарката, е сериозна спирачка за технологичния напредък и се изискват сериозни инвестиции. За разлика от други страни по света където от години се наливат сериозни, масирани капиталовложения, в Европа все още това не се правело и се изостава. „Не можем да си затваряме очите и нека си го кажем за провал на пазара, особено при стартъпите. По оценки нужни са 450 милиарда евро за следващите 10 години инвестиционна потребност. Намесата на държавите-членки е от решаващо значение, но далеч няма да е достатъчно за наваксването. Нужна е и реформа на капиталовите пазари в рамките на съюза“, отбеляза още в изложението си пред депутатите финландката.
В едно по-ранно съобщение на Европейската комисия стана ясно, че наред с изброените мерки от Хана Виркунен, предстои да бъдат задействани нови инициативи за защита на центровете за данни, цифрова автономност и стратегия за отворен код.
На 5 юни Брюксел представи на пресконференция основните си насоки и план за действие и си постави срок до 5-7 години, че трябва да се утрои капацитетът на центровете за данни. Комисията ще улесни сътрудничеството между енергийния и цифровия сектор, за да се гарантира ефективното им интегриране в мрежата, както и необходимите доставки на чиста енергия, като същевременно се опазват водните и енергийните ресурси.
Нидерландия е първата страна в ЕС, която е вече с едни гърди напред преди останалите в общността без да чака законите на Брюксел. В поредица от статии за инвестициите в тази страна и за технологичните стъпки съм разказвал в кореспонденции, че още преди година предишното правителство (редовно и служебно) с премиер Дик Схоф се опълчи срещу американските компании, взе нещата в свои ръце и започна да разработва собствени мерки за национален суверенитет срещу влиянието на трети страни. Повод за безпокойство бе системата DigiD (дигиталната лична карта на населението), която за малко да попадне в ръцете на американска компания заедно със сървърите, застрахователни данни, здравни партиди. Само бързата реакция на парламента, вдигналия се социален шум и действията на новото правителство спряха сделката…поне засега.
Испания също показа, че няма намерения да чака и работи в изграждане на национални технологични центрове. От изпратено съобщение на Комисията в края на май и с отделни препечатки в белгийските технологични издания, става ясно, че Барселона пуска ново квантово изчислително съоръжение за 10 млн. евро. Това третият съвместен проект в Barcelona Supercomputing Center (BSC) по линия на ЕС, който ще позволява хибриден подход между традиционни суперкомпютри и изкуствен интелект с квантова обработка. Последната инсталация е разработена от местната компания Qilimanjaro Quantum Tech. Финансирането е осигурено от Държавния секретариат на Испания по дигитализация и изкуствен интелект заедно с Европейската комисия.
В изказването си комисарят по суверенитета на ЕС се спря на още една дума, че суверенитетът не е гола амбиция, а намерение да се защити и самата ЕК от злонамерени атаки. Такива, каквито вече се налага да отблъсква. В края на януари бе хакната централна информационна система. Съмненията са, че може да са изтекли имена и телефони на някои нейни служители. Комисията така и не потвърди с категоричност дали със сигурност има теч на информация. Гарантира обаче, че системата е прочистена в рамките на един работен ден. Не е открито сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура. По същото време стана известно, че е хакнат Нидерландският орган за защита на данните (AP) и Съвета за съдебна власт (Rvdr).
Наред с хибридните атаки по облачната инфраструктура, мейли на фирми, нарастват опасенията на бизнеса, че американската администрация може да използва технологичните гиганти като бухалка срещу политическите действия на Брюксел, нещо като еквивалент на добилата широка популярност „европейска бухалка“.
Автор: Апостол Апостолов
