Трябва ли да вземем пример от други страни по отношение на мерките спрямо опасните и бездомните кучета?
Поредният тежък инцидент с дете, пострадало тежко след нападение на куче в Казанлъшко, за пореден път поставя на дневен ред болезнения въпрос - как обществото трябва да се справя с опасните и с бездомните кучета.
Случаите с нападения на кучета у нас за съжаление са все по-често явление. Това показва, че в страната няма достатъчно ограничения и последващи наказания за собственици на агресивни кучета, не е ясно и дали мерките, предприети по отношение на уличните кучета са достатъчни.
Факт е, че броят на бездомните кучета в момента в столицата София е далеч под пика на популацията около 2007 г., когато на улицата имаше около 11 000 бездомни животни.
Нормално е да има бурни обществени реакции след случаи като нападението над шестгодишното момиченце в Казанлъшко от куче порода Кане Корсо. Едни настояват за незабавни строги мерки за собствениците, други предупреждават да твърдят, че не бива всички животни да бъдат обявявани за опасни.
В деня, в който почти бе обезобразено детенцето в Казанлъшко обаче съвършено различен случай показа и другата страна на монетата – кучето, което бе опазило изчезналото за няколко часа четиригодишно момченце Марти.
Точно този въпрос как държавата трябва да реагира без да противопоставя сигурността на хората и хуманното отношение към животните търсят и други държави. Някои вече промениха законите си, след като бяха изправени пред редица тежки инциденти и силен обществен натиск.
Най-сериозни мерки от страните в региона на този етап е предприела югоизточната ни съседка Турция. През последните две години турските власти предприеха едни от най-сериозните законодателни промени по отношение на бездомните кучета. Причината са десетки тежки инциденти, включително с деца, както и пътнотранспортните произшествия, причинени от животни на пътя. Десетки са загинали в Турция през последните няколко години след нападения на кучета.
Междувременно миналия месец стана известно, че законопроект на турското министерство на земеделието и горите предвижда забрана за домашни животни в ресторанти и кафенета в страната.
А преди две години през лятото след повече от 40 часа парламентарни дебати в Турция бе приет спорен закон, който задължава общините да прибират бездомните кучета от улиците и да ги настаняват в приюти. Законът предвижда агресивните и нелечимо болните кучета да бъдат евтаназирани. Предишното законодателство предвиждаше общините да стерилизират и ваксинират всички улични кучета и да ги връщат на мястото, където са били намерени.
Реформата предизвика огромно обществено напрежение. Хиляди турци протестираха в Анкара, Истанбул и други големи градове, стигна се и до сблъсъци с полицията. Защитниците на животните предупредиха, че съществува риск някои общини да използват закона като оправдание за масово умъртвяване на кучета вместо да инвестират в приюти. Дори френската актриса и дългогодишен защитник на животните Бриджит Бардо отправи апел към президента Реджеп Тайип Ердоган законът да бъде преразгледан.
Турският модел се следи внимателно и от други държави. В Казахстан депутати заявиха, че анализират турския опит при подготовката на законодателни промени. Според тях световната практика познава два основни подхода – връщане на кучетата след кастрация или окончателното им извеждане от градската среда. Там все по-често надделява мнението, че когато обществената безопасност е приоритет, връщането на животните по улиците трябва да бъде ограничено.
Подобни промени са направени и в Русия. От 2023 г. отделните региони получиха правото сами да решават как да се справят с бездомните кучета. В редица области това отвори възможност за евтаназия при определени условия.
България засега следва различен модел. Бездомните кучета обикновено са залавяни, кастрирани, ваксинирани и връщани обратно. Именно този подход често е посочван като успешен пример, защото броят на бездомните кучета в София е намалял значително спрямо периода преди близо две десетилетия. Наред с това обаче остават редица нерешени проблеми – изоставянето на домашни животни, недостатъчният контрол върху стопаните, недостигът на места и персонал в приютите, както и трудностите при оценката кои животни действително представляват опасност.
Тежкият инцидент в Казанлъшко логично поставя въпроса дали България не трябва да затегне правилата. Историята на Марти пък напомня, че кучето може да бъде верен приятел на човека и спасител.
