Мнение

Мартин Табаков: Иран не е Венецуела, политическото инженерство ще е трудно

7 март 2026, 08:45
Таралеж РЧ

Анализ за целите на САЩ, стратегията на Израел и бъдещето на режима в Техеран.

Военният конфликт между Израел и Иран навлиза в нов етап, а целите на САЩ изглеждат все по-амбициозни. Според политолога Мартин Табаков обаче реториката за „безусловна капитулация“ на Техеран е трудно постижима на този етап.

„Това на първо място ни показва колко амбициозен в своите цели е американският президент. В началото той си постави като цел смяна на режима в Иран. По-късно предефинира целите си като унищожаване на ракетната програма на Техеран – балистичната, ядрената, военноморския фронт и т.н.“, коментира Табаков.

По думите му поставянето на целта „безусловна капитулация“ е прекалено амбициозно начинание.

„Вече седми ден от военните действия режимът в Техеран не подсказва с поведението си, че е готов да приеме такъв тип реторика. Даже напротив – виждаме готовност за допълнително втвърдяване на този режим“, посочва той.

Според Табаков има индикации, че Иран е готов да води преговори със САЩ, но засега от американска страна няма ясен отговор.

„Това не означава, че Иран са готови на условията за „безусловна капитулация“, макар да искат преговори“, допълва анализаторът.

Той смята, че на този етап основната цел на Вашингтон е промяна в поведението на режима.

„Думите на Тръмп, че търсят човек и са намерили такъв, с когото да говорят, ни препращат към Венецуела, където режимът беше съхранен, но бе сменен човекът, който да го лидира. Иран обаче не е Венецуела и такова политическо инженерство би било много трудно“, обяснява Табаков.

По думите му има съществена разлика между стратегиите на САЩ и Израел.

„Амбициите на Тел Авив са войната да се води дълго във времето. За Тръмп, ако преговорите приключат с промяна на режима в Иран, той би бил доволен. Израел от друга страна са се амбицирали за пълно унищожение на режима“, казва той.

Табаков подчертава и различната обществена атмосфера в двете страни.

„Израелското общество е изключително обединено – не непременно около Нетаняху, а около идеята да се води битка с Иран. Това е политическа полза за Бенямин Нетаняху. В САЩ ситуацията е различна – на практика там няма мнозинство нито в МАГА движението, нито в Републиканската партия, нито в американското общество за въвличане на страната в дълъг и вероятно травматичен военен конфликт.“

Според него и самите американски оценки за продължителността на конфликта показват, че се мисли стратегически.

„САЩ заявиха, че военният конфликт може да се реши в рамките на 4 до 6 седмици. Това показва не само намерение, но и военна готовност – става въпрос и за логистика, за наличието на боеприпаси“, посочва Табаков.

По думите му на този етап военното превъзходство на Израел и САЩ не се превръща автоматично в политически резултат.

„Военният успех вече е факт, но технологичното военно надмощие засега не се претворява в политически успех.“

Все по-често обаче се говори и за възможен вътрешен фронт в Иран.

„Говори се за инфилтрация на режима – чрез кюрдите, чрез арабското малцинство. Това показва, че САЩ и Израел осъзнават, че на този етап действията им не са достатъчни, за да се промени поведението на режима“, казва той.

Според Табаков разузнаванията на държавите вече работят активно със заинтересовани групи.

„Има индикации, че разузнаванията на трите държави са в тясно общение с групи, които биха подкрепили подобен развой на събитията, включително кюрдите. Но това е нож с две остриета“, предупреждава той.

Причината е, че дори противниците на режима може да реагират негативно на външна намеса.

„Много иранци не понасят религиозно-военната диктатура, под която живеят. Но в същото време те са силно националистически настроени и няма да посрещнат с отворени обятия сепаратистки движения, особено когато те се използват от чужди държави“, заключава Мартин Табаков.