Милен Керемедчиев: Иран отправя индиректни заплахи към България, разговорът с тях беше безсмислен
Според бившия заместник външен министър София е трябвало да защити по-твърдо суверенното си решение и ангажиментите си към НАТО
Телефонният разговор между външните министри на България и Иран не е постигнал нито една от дипломатическите си цели и София е трябвало да защити значително по-твърдо суверенното си решение за разполагането на американски самолети в авиобаза „Безмер“. Това заяви бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев пред bTV.
„Начинът, по който беше проведен този телефонен разговор, всъщност беше безсмислен и безполезен от дипломатическа гледна точка, защото не постигна своите цели“, коментира той.
По думите му очакваният резултат е бил потвърждаване на добрите отношения между София и Техеран, намаляване на напрежението и смекчаване на иранската позиция към България. Вместо това разговорът е затвърдил досегашното отношение на Ислямската република.
„Няма промяна в позицията на Иран, няма и ескалация, което може би е добрата новина. Иран затвърждава своята позиция, която многократно е изразявал както в официални ноти, така и в официални съобщения“, посочи Керемедчиев.
Повод за дипломатическото напрежение е решението в авиобаза „Безмер“ временно да бъдат разположени американски самолети цистерни. Иранският външен министър Абас Арагчи поиска то да бъде преразгледано, като заяви, че предоставянето на базата за подкрепа на военни операции улеснява агресията срещу Иран.
Българският външен министър Велислава Петрова-Чамова увери колегата си, че от територията на страната няма да се извършват преки военни действия срещу Техеран.
Според Керемедчиев България е трябвало ясно да подчертае, че е член на Европейския съюз и НАТО, изпълнява поети съюзнически ангажименти и сама определя външната си политика.
„България трябваше да има доста по-твърда позиция, която да обясни, че страната е част от НАТО и от Европейския съюз. Както и че вече повече от две десетилетия има ангажименти, които изпълнява, и води суверенна политика“, заяви той.
Бившият заместник-министър уточни, че критиката му е насочена основно към поведението на българската страна по време на разговора, а не към позицията на Техеран, която остава последователна.
Той не очаква пряка ракетна атака срещу България, но предупреди за други възможни форми на натиск.
„Иран притежава множество начини за оказване на натиск. Единият, както вече виждаме, е всяването на напрежение в обществото чрез постоянни дипломатически ноти и изказвания“, каза Керемедчиев.
Сред косвените рискове той посочи евентуални кибератаки срещу държавни институции и активизиране на терористични клетки в Европа. Керемедчиев припомни и атентата на летище Сарафово край Бургас, като подчерта, че службите трябва да повишат вниманието си.
„Има повишено напрежение, но самото правителство трябва много активно да успокоява населението“, заяви той.
По думите му Иран оказва подобен дипломатически натиск и върху Кипър и Великобритания. Техните реакции обаче са били по-категорични.
„Вместо да влизат в обяснителен режим, те подчертаха, че суверенитетът на тяхната територия е гарантиран както самостоятелно, така и съвместно с останалите държави – членки на НАТО“, коментира Керемедчиев.
„Според мен именно това трябва да бъде официалната българска позиция, тъй като в момента има отправени индиректни заплахи към България от страна на Иран“, добави той.
Експертът призова и за по-силна информационна кампания сред хората, живеещи около авиобаза „Безмер“. Според него обещаните мерки трябва бързо да доведат до видимо повишаване на сигурността в района, за да бъдат ограничени страховете и социалното напрежение.
„България продължава да бъде част от въздушния щит на НАТО, който защитава и нашата територия“, подчерта Керемедчиев.
Той предупреди, че разрастването на конфликта в Близкия изток може да има и сериозни икономически последици. Особено тревожна според него е обстановката около протока Баб ел-Мандеб, през който преминава значителна част от контейнерните превози от Азия към Европа.
„Освен енергийна криза, в един момент можем да се окажем и пред световна търговска криза, която може да постави европейските икономики под още по-голям натиск“, заключи Керемедчиев.
