Кремъл плаши с отговор, ако Финландия разположи ядрени оръжия на своя територия

Плановете на правителството в Хелзинки да вдигне забраната за разполагане на ядрени оръжия са повишили напрежението в Европа и представляват потенциална заплаха за Русия. Такова мнение изрази говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от "Ройтерс" в петък. Песков увери, че Москва би реагирала, ако такова разполагане се осъществи в действителност.

Финландия, която има обща граница с Русия от над хиляда и триста километра, запази неутралитет по време на Студената война, но се присъедини към НАТО през 2023 г. в отговор на войната на Москва в Украйна. Малко след нея я последва и Швеция - разположена в тила на малката скандинавска държава.

Ако реално отмяната на забраната се осъществи, това би означавало, че във време на война Финландия ще може да разполага ядрено оръжие на своя територия, но нека си дадем сметка какво напрежение поражда само изричането на думата "ядрен" в Европа. Единствената страна-членка на ЕС, която е ядрена сила е Франция.

"Това изявление допълнително засилва уязвимостта на Финландия - уязвимост, провокирана от действията на финландските власти. Факт е, че с разполагането на ядрени оръжия на своя територия Финландия започва да ни заплашва. А ако Финландия ни заплашва, ние предприемаме подходящи мерки", предупреди той.

Действията на Русия в Украйна и непредсказуемите действия на президента на САЩ Доналд Тръмп, особено заявената от него цел за завземане на Гренландия, а вече намекна и за Куба, накараха европейските правителства да преосмислят сигурността си, включително ролята на ядрените оръжия.

Войната в Украйна и промяната на финландската политика

Контекстът в случая е важен. Само "дрънкане на оръжия" ли чуваме с тези планове на Финландия, а и на Русия, или можем да видим реални действия? След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. общественото мнение и политиката на Финландия рязко се промениха. Финландците нямат съмнения, че има вероятност съседите да предприемат вражески действия - затова и влязоха в НАТО с огромно обществено одобрение:

• Финландия дълго време поддържа военен неутралитет

• Страхът от руска агресия нарастна

• През 2023 г. страната официално се присъедини към НАТО

Основен акцент е и 1340-километровата финландско-руска граница, която е най-дългата граница на НАТО с Русия.

Кремъл определя присъединяването на Финландия към НАТО като заплаха. Заявките са за:

• засилено военно присъствие близо до границата

• модернизирани военни бази в северозападна Русия

• увеличаване на наблюдението и военните учения

През 2023 г. Финландия обвини Русия, че умишлено пропуска мигранти към финландската граница. Много хора от страни като Сирия, Ирак, Йемен пристигат до граничните пунктове с велосипеди или пеша. Финландия твърди, че това е форма на „хибридна война“ като в отговор страната затвори почти всички гранични пунктове, започна строеж на гранична ограда и увеличи граничните патрули.

Военна и инфраструктурна подготовка

След влизането в НАТО Финландия увеличи съвместните учения със силите на Алианса и модернизира отбраната в северната част на страната. Някак новината за ядрените оръжия не идва като "гръм от ясно небе". Позволено беше и разполагане на сили на НАТО на финландска територия - новина, която отново разбуни духовете зад стените на Червения площад.

Друг фактор, който влияе на актуалните отношения между двете съседки е и историческият контекст. Две не толкова далеч в миналото войни още се помнят от хората по финландските улици. Това са Зимната война (1939–1940) между СССР и Финландия и Продължителната война (1941–1944). След Втората световна война Финландия избира политика на баланс с Москва, известна като „финландизация“.

Този баланс беше терминално разклатен след руската инвазия в Украйна. Сега Хелзинки прави ход след ход, за да се внедри в наратива на Алианса възможно най-бързо и качествено. 

Предложението на правителството ще направи възможно „внасянето на ядрено оръжие във Финландия, или транспортирането, доставката или притежаването на такова във Финландия, ако то е свързано с военната отбрана на Финландия“, заяви военният министър на страната.

„Поправката е необходима, за да се даде възможност на Финландия да осъществява военна отбрана като част от алианса и да се възползва пълноценно от възпиращия ефект и колективната отбрана на НАТО“, заяви той на пресконференция в четвъртък.

Основополагащият принцип на НАТО за колективна отбрана – че атака срещу една държава-членка се разглежда като атака срещу всички – е в основата на стратегията на Алианса за ядрено възпиране.

Тъй като в него членуват няколко ядрени сили, това означава, че пряка атака срещу членка носи риск от ядрен отговор. Според Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението, ядрени оръжия на САЩ са разположени в няколко европейски държави, пише Бибиси.

Предложението на финландското правителство изисква промени както в Закона за ядрената енергия, така и в Наказателния кодекс на страната.

Управляващата десница коалиция, която има мнозинство в парламента, заяви, че предложението е било разпратено за консултации до 2 април, преди да бъде официално представено.

Още по темата

Кремъл: Иран не са ни молили за военна помощ

Русия разкритикува ударите на САЩ и Израел и настоя за деескалация

Още

Кремъл: САЩ и Израел потапят Близкия изток в бездна от хаос

Иранските власти контролират вътрешнополитическата ситуация в страната, „предотвратявайки хаос, вакуум във властта и хуманитарна криза“, каза Мария Захарова

Още

Кремъл се оплака от дискриминация и обеща ответни мерки срещу ЕС

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас съобщи по-рано тази седмица, че е решила да наложи ограничение върху числеността на мисията на Русия към институциите на ЕС в Брюксел. По нейните думи Русия ще може занапред да разполага с до 40 представители

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Лора Карамфилова

Лора Карамфилова е магистър по "Политически комуникации" от университета в Амстердам, Нидерландия. Има над 10 години опит в медиите у нас като международен редактор на новини. Експерт по комуникации и маркетинг.