Новото търговско споразумение между Европейския съюз и Австралия, подписано преди ден от Урсула фон дер Лайен и Антъни Албанезе, отново извади на преден план един от най-спорните икономически казуси в Европа – сделката с южноамериканския блок Меркосур. За Франция и президента Еманюел Макрон това развитие носи сериозни политически и икономически рискове, напомняйки за дългогодишните конфликти около свободната търговия, пише в свой материал Politico.

Европейската комисия ускорява усилията си за сключване на търговски споразумения в отговор на глобалната конкуренция и геополитическото напрежение. Освен напредъка по сделката с Австралия, ЕС също така придвижва напред и споразумението с Меркосур – един от най-големите търговски договори в историята на съюза. Той трябва да започне да се изпълнява от април.

Това поставя Франция в трудна позиция. Париж традиционно се противопоставя на Меркосур поради опасения за селското стопанство и екологичните стандарти. Френските фермери се страхуват от конкуренция с по-евтини продукти от страни като Бразилия и Аржентина, където регулациите често са по-слаби.

Споразумението между ЕС и Меркосур цели премахване на митата и създаване на огромна зона за свободна търговия. То обхваща стотици милиони потребители и обещава значителни икономически ползи.

Въпреки това, критиците – особено във Франция – го определят като „остаряло“ и вредно за околната среда. Основните опасения включват:

• увеличен внос на евтино месо и селскостопански продукти
• риск за европейските фермери
• недостатъчни гаранции за опазване на природата, включително Амазонската гора

Политическо предизвикателство за Макрон

Президентът Макрон е под силен вътрешен натиск да защити френските интереси. Протестите на фермери и политическата опозиция засилват напрежението около търговските сделки. Франция дори заяви, че ще гласува против споразумението с Меркосур, въпреки че то вероятно ще бъде прието с подкрепата на други държави членки на ЕС.

В същото време нови сделки като тази с Австралия показват, че ЕС няма намерение да забавя курса към по-отворена търговия. Това увеличава усещането във Франция, че страната губи влияние върху европейската икономическа политика.

Австралийското споразумение не е просто отделен търговски договор – то е сигнал за по-широка стратегия на ЕС. За Франция обаче това означава връщане към стария „кошмар“ Меркосур: конфликт между глобализацията и защитата на националните интереси. Предстои да стане ясно дали Париж ще успее да наложи по-строги условия или ще остане изолиран в една все по-интегрирана търговска Европа.