България може да показва мускули и да демонстрира балкански мачизъм, но това ще струва пари, казва още политологът
Съвместното пътуване на председател на парламентарна група и лидер на политическа партия с конституционен съдия повдига именно тези въпроси – била ли е обективна Десислава Атанасова при вземането на решения, особено по дела, по които Конституционният съд е бил сезиран от ДПС, и декларирала ли е наличието на интереси, които могат да са в конфликт с вземането на решение. Това коментира пред ТАРАЛЕЖ политлогът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи във връзка с излязлата информация, касаеща полетите на председателя на ДПС – Ново начало Делян Пеевски.
Славев поясни, че от нормативна гледна точка казусъст е в „сивата зона“, понеже няма процедура, по която да се иска отстраняване на член на КС за конфликт на интереси. „Остава да се надяваме Десислава Атанасова да прояви някакво чувство за доблест и институционална осъзнатост, и сама да подаде оставка“, допълва политологът като казва, че той не очаква това да се случи.
Той обръща внимание и на реакцията на останалите съдии в Конституционния съд, която определя като "странна", тъй като те са потънали в „блажена тишина“, а по този начин едва ли са щели да допринесат за повишаване на доверието към институцията. „Този скандал е поредното доказателство за завладяването на институциите и подчиняването им на олигархични интереси“, заключава политологът.
План-сметката на държавата: без ясен фокус и социално нечувствителен
Законът за държавния бюджет е особен, защото право на инициатива по него има единствено Министерски съвет. Затова често се казва, че той е най-политическият закон, защото именно той трябва да ни покаже центъра на публичните политики на правителството, обяснява Славев.
По думите му обаче в Бюджета 2026 г. липсва ясен фокус, но това било донякъде разбираемо, тъй като по-голямата част от годината вече е минала.
„Въпреки това можем да кажем, че този бюджет е щедър към военните и службите, акцентира върху превъоръжаване и е социално нечувствителен. В него няма нищо ляво, нищо прогресивно“, коментира политологът.
Според него бюджетът замразява социалната подкрепа, а обясненията за това били несъстоятелни – от типа, че хората, които се осигурявали на максималния осигурителен доход, не ползвали обезщетения за безработица.
Славев отбалязва, че критиката към бюджета идва отдясно и изцяло липсва от ляво.
„БСП са в Стокхолмски синдром по отношение на „Прогресивна България“, най-вероятно, защото гледат към съвместна президентска кампания, от която се надяват да извлекат политически кредит, но това става за сметка на загърбване на идеологическата им ориентация“, заключва политологът.
Външната политика на правителството: колко струва "балканският мачизъм"?
Още от началото на руската инвазия в Украйна Румен Радев отявлено заема и повтаря руските позиции, така че в някакъв смисъл той е последователен, коментира Славев темата с резервите на българското правителство спрямо подготвяния 21-ви пакет санкии на ЕС спрямо Москва.
Според политолога Румен Радев ще заема активни позиции във външната политика, още повече, че „имаме доста несъстоятелен министър на външните работи“.
„Очаквам и в бъдеще да гледаме позиции на страната, които ще целят балансирана, да използвам евфемизъм, политика към Русия, макар и последната да ни обяви за неприятелска държава. Въпросът е дали наистина Радев ще съумее да поддържа такъв баланс без да дразни западните ни партньори, от които също се очаква реакция“, казва Славев.
По думите му външнополитическите решения винаги са били най-чувствителни за ЕС, а фигурата на Върховен представител по външната политика и сигурността като че ли не успява да бъде достатъчно ефективна.
„Войната на Русия в Украйна подчерта тези дефицити, а Русия умело се възползва от ситуацията, за да създава напрежение в ЕС, което е най-големият риск за съюза, тъй като той би бил успешен в системата на международните отношения единствено, ако действа солидарно“, посочва политологът.
Той обаче уточнява, че „България има проблем с разбирането за солидарността – ние я валидираме само като очакване някой да ни даде нещо, но не и когато се очаква ние да даваме“. Подобна позиция обаче не ни прави сигурни и предвидими партньори, допълва Славев.
„Няма как да повтаряш постоянно, че Украйна не може да победи на бойното поле, че няма да подкрепиш санкции срещу руски физически лица, че спираш помощта (но не и продажбата на оръжие) за Киев, и в същото време да искаш да развиваш производство на дронове и сътрудничество в ядрената енергетика за изграждане на АЕЦ с Украйна“, дава за пример политологът.
Той обърна внимание и на законодателните инициативи на „Възраждане“ в Народното събрание, акцентирайки върху внесения Закон за регистрация на чуждестранните агенти. „Този закон е част от наръчника на Кремъл за унищожаване на гражданските организации и активните граждани, които са същностен елемент за виталността на демокрацията и доброто управление“, аргументира се политологът. Той припомни, че Европейската комисия и Съдът на Европейския съюз вече са изразявали становището, че такова законодателство противоречи на правото на ЕС.
„Ако „Прогресивна България“ подкрепи руския закон, следват автоматични санкции. Тоест, България може да показва мускули и да демонстрира балкански мачизъм, но това ще струва пари“, заключава Славев.
