Възнагражденията на педагогическите специалисти – със 7,5%
Бюджет 2027 предизвика различни оценки от страна на работодателите и синдикатите. Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов заложените параметри показват движение към по-строга финансова политика. Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев обаче смята, че в приходната част може да има резерви, а предвидените минимални доходи остават твърде ниски. Двамата коментираха бюджета в „Интервюто в Новините на NOVA“.
Иванов отхвърли твърденията за предстояща рецесия. „Такава ситуация предполага спад на брутния вътрешен продукт, докато средносрочната бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. предвижда икономически растеж. Междувременно възнагражденията се увеличават с темп, който изпреварва инфлацията", каза той.
Според него бюджетът показва ясен стремеж към фискална консолидация – ограничаване на разходите и стабилизиране на публичните финанси. Иванов определи това като движение в правилната посока и подкрепи определението на финансовия министър, че това е „бюджет на вразумяването“.
„Продължаването на политиката на увеличаване на социалните плащания, пенсиите и заплатите, финансирани чрез заеми, щеше да доведе до сериозни финансови проблеми, подобни на гръцкия сценарий. Подобен подход нямаше как да продължава безкрайно", подчерта експертът.
На различно мнение за някои от параметрите е Атанас Кацарчев. Той коментира, че заложената инфлация му се струва прекалено ниска, което според него може да означава наличие на резерви в приходната част на бюджета.
„Минимална работна заплата от 660 евро като твърде ниска, както и минималната пенсия от 374 евро, която дори е под линията на бедност", посочи икономистът.
И двамата уточниха, че все още не са имали възможност да се запознаят подробно с всички параметри на план-сметката. Кацарчев заяви, че през почивните дни ще направят по-задълбочен анализ.
Според проекта за Бюджет 2027 минималната работна заплата се повишава на 660 евро. Предвидено е заплатите в бюджетната сфера да нараснат с 5%, а възнагражденията на педагогическите специалисти – със 7,5%. В същото време се увеличават социалните разходи и зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет.
