Българската академия на науките също изразява недоволство от проекта за Бюджет 2026. Това заяви председателят на БАН, член-кореспондент Евелина Славчева, в позиция, огласена преди управляващите да оттеглят финансовата рамка. По думите ѝ предвидените 133 млн. евро за следващата година представляват едва „малко увеличение“, което не може да реши основните структурни проблеми в академията. Тя уточни, че 90% от средствата ще бъдат изразходвани само за възнаграждения.
„Няма как да сме доволни. Имаме увеличение спрямо предходния бюджет, но то е малко и не идва от сърце, както ни уверяват тези, от които зависи“, заяви Славчева, цитирана от БНР. Според нея при така зададените параметри няма реални перспективи за инвестиции, модернизация и развитие на научната дейност.
Ръководството на БАН е настоявало за по-високо финансиране на няколко етапа – още в началото на бюджетната процедура и между първо и второ четене на закона. Отговорът обаче остава непроменен:
„Всички казват, че разбират нуждата от науката, но във всички сфери не достигат пари. Трябва да имаме учени. Ето например ‘Лукойл’: искаме да го купим, но трябва да можем и да го управляваме“, посочи тя, намеквайки за необходимостта от висока експертиза в държавата.
По отношение на международните научни проекти Славчева е по-оптимистична, тъй като голяма част от тези инициативи се финансират по европейски програми и не зависят пряко от националния бюджет. „За щастие на конкурентен принцип участваме в международни проекти и те не са обвързани пряко с нашите финанси тук“, подчерта тя.
Най-тревожният проблем според ръководството на БАН остава привличането и задържането на млади учени. „Сега гоним да задържим хората, които работят в БАН. Конкуренцията с университетите е голяма, там също се прави добра наука. Надявам се дори да спечелим нови докторанти“, допълни Славчева.
Пламен Димитров и Добри Митрев в „120 минути“: Частният сектор е под натиск, капиталовата програма е неизпълнима, а скокът на заплатите в отделни сектори създава дълбоки неравенства
Бившият вътрешен министър: Масовите протести не бива да се подценяват – липсата на прозрачност и диалог тласкат политическия живот към нова фаза
Бившият финансов министър настоя за изтегляне на проектобюджета, предупреди за провокации на протеста и призова Борисов да спре „ударите върху джоба на хората“.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)