Юристът настоява за обществена квота във ВСС, която да ограничи политическите зависимости в съдебната власт
Необходима е реална обществена квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), която да ограничи политическото влияние върху съдебната система. Това заяви адвокат Петър Славов в интервю за БНР, като подчерта, че ключови институции не бива да се избират единствено от парламентарното мнозинство.
По думите му част от членовете на ВСС трябва да бъдат номинирани от авторитетни професионални и съсловни организации, включително адвокатурата, за да се гарантира независимост и експертност при управлението на съдебната власт. „Добре е избирането на важните държавни органи да не бъде прерогатив само на народните представители“, посочи Славов.
Той коментира и идеята за реформа на антикорупционния орган, като отбеляза, че по-ефективен модел би бил изборът му да се осъществява чрез споделена компетентност между Народното събрание, президента, Министерския съвет и други институции. Според него подобен баланс би ограничил риска от пряко партийно влияние.
В интервюто адвокатът се спря и на случая с и.ф. ръководител на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова и публичните данни за пътувания с лица, свързвани с казуса „Осемте джуджета“. По думите му самосезирането на етичната комисия към прокурорската колегия на ВСС е станало едва след силен обществен натиск.
„В една нормална държава подобна информация е достатъчно основание морален човек да подаде оставка. Вместо това виждаме мълчание и отлагане на реакцията“, коментира Славов. Според него подобни случаи подкопават доверието в правосъдието и създават усещане за липса на реална отговорност.
По-рано днес представители на основните политически сили влязоха в остър сблъсък по темата за съдебната реформа, като взаимните обвинения за политически натиск и зависимости в системата излязоха на преден план. В рамките на предизборен дебат участници от БСП – Обединена левица, ГЕРБ–СДС, „Възраждане“, ПП–ДБ, „Алианс за права и свободи“, „Величие“ и „Прогресивна България“ очертаха различни решения за излизане от кризата на доверие в правосъдието.
Сред основните спорни точки бяха ролята на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, влиянието на политическите квоти при избора му, както и темата за т.нар. от Демерджиев (,,Прогресивна Бълагария") „брокери на влияние“ в съдебната система
